Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 14

Верен на думата си, той работеше с нея усилено, претоварваше я, докато не я научи да разпознава десетки оръжия от разстояние, да стреля уверено и точно, да борави с нож, да одира животински труп, да троши кости през ставите — и всичко това в продължение на три седмици, преди снимачният екип да отпътува за Ница.

— По-нататък ще има и още — каза й той. — Но засега си готова.

— Даяна… Здравей!

Тя погледна през рамо и видя до себе си Рубънс. Беше висок и широкоплещест. Имаше черни очи, лице с остри черти като на ястреб, подчертани още повече от тъмния му загар. Излъчваше средиземноморска хубост, характерна за гърци и испанци. Устните му бяха стегнати, решителни; въздългата коса — черна като очите му.

Ала всички тези физически подробности бяха само като глазурата на тортата. Достатъчно беше Рубънс да се появи някъде и присъствието му веднага се усещаше. Той излъчваше сила, сякаш беше нов модел подвижен ядрен реактор. И може би тъкмо затова след него неизбежно вървяха слухове, като опашка на комета.

Говореше се например, че никога не е губил битка в заседателната зала — а такива имаше много; и че не победата го блазнела, просто е бил принуждаван да срине опонентите си.

Говореше се също, че се бил развел със съпругата си — красива и талантлива жена, защото отказвала да се докосва до него на публични места.

В море от акули Рубънс беше този, който поглъщаше акулите — слава, която той старателно поддържаше. Затова хората, свикнали да превиват гръбнак, дълбоко му се възхищаваха, търсеха го, ласкаеха го и му правеха мили очи.

— Рубънс — Даяна вдигна чашата си като за поздрав и си помисли: „Това е последният човек, когото ми се щеше да видя тази вечер.“

Още когато се запознаха, тя реши, че за разлика от другите, няма да се съобразява с него.

— Може ли? — той сложи ръка на плетения стол срещу нея.

Обхвана я ужас, усети, че се разтреперва и стаена ръце в скута си. Опита да намери в себе си друго, по-силно чувство, ала не успя. Такава самота я разтърсваше, че когато вдигна поглед към мъжа пред себе си, не можеше да пропъди мисълта за другия, виждаше го как побягна в нощта с младото момиче със стегнат задник, който пружинираше, докато подтичваше без притеснение към вратата и се усмихваше. Марк.