Читать «Сирени» онлайн - страница 2
Ричард Матисън
На свой ред те си я прехвърлят. Засмукват я между краката, по тила. Изпълват й устата с нещо твърдо и горещо, влажно, лигаво.
Те десет са. Не, двайсет.
Петдесет.
Стотици. Хиляди. И винаги са повече.
Безумие. Не може да ги преброи. Насред чаршафите подгизнали, окървавени, тя губи и съзнание. Пропада в дебрите на мрака.
Линейка. Спешна помощ.
Пристегната с ремъци върху носилката за болни, тя трака със зъби в колата.
Очите й широко са разтворени. Невиждащи. От сълзи.
Санитар опитва се да я успокои. Попива с кърпичка челото й. Да, тя ще се оправи.
Виновните ще бъдат хванати. Така поне е чул да казват полицаите.
А тя е толкова красива. И той го потвърждава, при това не от куртоазия. Защото наистина така е.
Шофьорът се извръща. И той съгласен е. Продължава да шофира.
Вой.
Не, сирени вият в нощното тъмнило. Сирени. На линейката. Раздират мрака на нощта.
Това е той. Шофьорът на линейката. Спомня си за филмите, в които я е гледал. Всичките му негови приятели я обожават. Луди са по нея. И по филмите й. Падат си най-вече по сцените, в които тя е гола. Където съблазнява камерата. Мъжете по света.
Да, сцените. Страхотни са. А още по-страхотни са онези, в които има чукане. Перверзия. И сладостна възбуда. Силни тръпки. Като за мъже. Но истински мъже.
Шофьорът.
Той спомня си, че тя го е възбуждала. Неописуемо, жестоко. Че го е карала да страда от желание. По нея.
Шофьорът. Наблюдава я в огледалцето. Гърдите й — перфектни, едри, твърди. И си представя. Той фантазира. В мислите си.
Съвършенството, което даже и кръвта пролята не може да обезличи.
Шофьорът. Погледът му я разкъсва, обезумял е от желание. Размазва дясната й гръд, а после я разрязва.
Шофьорът. Представя си, че е в нея, че я дълбае, че я изпълва. Че я кара в див възторг да вие. Той.
А после бликва още кръв, когато мислите му още по-перверзни стават.
Информация за текста
Richard Matheson
Източник: Преводачът
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5962]
Последна редакция: 2008-04-03 19:00:00