Читать «Сирени» онлайн

Ричард Матисън

Сирени

Хотел. Частен.

Нощ. Дълбока, тъмна.

Полъх. Лек. На вятъра.

Потръпване на завесите.

Легло. Тя гърчи се в чаршафите, изпъва ги с младите си ръце.

Жертва на кошмари. Зловещи, хаотични.

И е невъзможно да им се изплъзне.

Върти се, преобръща се в леглото. После се пробужда. Ужасена, плувнала в пот.

Няма време да противодейства.

Нещо я обсебва. То няма форма. Няма измерения.

Нематериално е.

Захвърлена е на земята. Пленена като бик, с крака, препънати с ласо.

Топка в гърлото й се надига. Ужасен вой на устните засяда.

Зениците се разширяват. Налети с кръв, очите бълват страх и ужас. Влажни.

Застинала е неподвижно. Премазана, овързана.

Съвършеното й тяло е разголено. Краката й разкрачени са, а там, между бедрата — тупти, пулсира нещото в нея.

Писта за излитане. Или за приземяване, по-скоро. Подслон, убежище за чужди страсти. Поне да знаеше чии.

Неопределима, неясна, похотливата материя прокрадва се между бедрата й. Прониква в нея.

Потръпване. А после напън. Изпразване. Нежните й китки са безжизнени. И няма кръв.

Напразно шава тя с пръсти. Не вижда нищо. А и няма нищичко за гледане.

Опитва се да се надигне рязко, с нещото да се пребори.

Поваля я плесница. Жестока, тежка.

Бузата й се зачервява, сякаш изгорена е. Студена пот облива я и тръпки я побиват.

Мръсни, черни нокти я раздират по гърдите. По кожата избиват петънца ръждиви. Зърната й са щипани, захапвани, осмуквани.

От хиляди езици. Смрадливи, лигави. Зловонни. Грапави.

Всякакви езици.

Тя вие. Стене. Пъшка.

Стотици са ръцете. Китките отрязани. Навират гнусните си израстъци в устата й. Очите й търсят да се вкопчат в някакво лице. Подобие на нещо. Но срещат само мрак.

Други някакви израстъци от твърда плът. Проникват я. Пронизват цялото й тяло. Като безумно остри саби, а тя като че ли е тяхна ножница.

Болка.

Изваяние. На формите й.

Красота.

Дори и в страданието.

Дочува смехове. Ненавистни, стаени. Зловреден хор.

А нещото желае я._Те_ желаят я.

Дебели пръсти. Безформени.

Дамгосват я като с желязо, разединяват, разчленяват я. Опипват я отвсякъде.

Безпомощна, тя втренчила е поглед в свойте снимки по стената. Точно срещу нея залепени. Нейната усмивка. Нейните коси. Ликът й.

Невероятно съвършенство.

Раздалечават още повече бедрата й. А те са загорели, сладострастни. Апетитно примамливи.

Свирепи пръсти впиват се навътре.

Устните й са нахапани, целувани брутално. Грубо. Устата й кърви. Зловещи смехове отекват. Някой разграбва в дезодорантите на тоалетната й масичка. Флаконите политат към стената. Експлодират в екстаз. Тубите и кремовете също. Мазен фон дьо тен се стича лепкаво надолу. Сякаш кръв тече. Стената сякаш прокървила е. Намазват устните й с червило. Гърдите също.

С обездвижени ръце, крака — тя е разчекната, превърната в странен Х, покрит със синини.

Започват те да стенат. Безликото им множество. Нематериалните. Неземните.

Отново бият я. Отново е раздрана.

Безчувствена е, кожата изтръпва. Загрубява. Става твърда.

Стонове изпълват стаята. Влажния й мрак.

Притискат я върху матрака. Не, това не ги задоволява. Натискат още. В него искат да проникне. Като дете, което с пръстите си в пластелина моделира.