Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 31

— Разбира се — съгласи се Кир. Условията бяха честни и не повече от онова, което беше плащал преди, макар да усещаше, че генералът смята, че това не е особено важно.

— Ще сложа печата си под заповед за десет хиляди дарика. Това достатъчно ли е?

Сумата беше огромна и Клеарх едва не се задави с виното. Избърса брадичка.

— Да, достатъчно е. За такава сума ще бъдеш почитан — и враговете ти ще се страхуват от теб.

— Описваш единствените неща, които имат стойност на този свят — рече Кир. — Нима златото и среброто са толкова важни в сравнение с тях?

За негова изненада Клеарх се разсмя.

— Думи на човек, който никога не е зарязвал дете през зимата, защото храната не достига. Разбира се, че са важни. С твоето злато спартанците ще тренират и народът ни ще оцелее и ще живее в мир в долината Евротас. От шестстотин години, откакто предците ни са открили Лакония, нито една чужда войска не е стъпвала в нея. — Замълча за момент, загледан в събеседника си. — Макар че персите я доближиха най-много.

Кир кимна — приемаше направения комплимент.

— Имах предвид за теб самия. Заради златото ли служиш?

Клеарх се наведе напред и опря ръце на коленете си.

— Всеки един от хората ми е на възраст между двайсет и шейсет. Ние маршируваме и се бием за Спарта четирийсет години, защото тя е… вода, излята върху горещ камък, наш дом. Тя винаги трябва да се обновява, иначе ще изчезне, сякаш никога не я е имало.

— А когато се приберете, след като сте отслужили, тогава какво?

— Когато се приберем, ще ни дават храна и ще ни оставят да живеем в мир, макар че младите момчета се подиграват на старите войници, докато те спят. Открай време е било така. Всички момчета са глупаци. — Той се усмихна. — Още не съм намерил по-добър начин на живеене от нашия, принце. Да, твоето злато купува службата ми, но и още нещо — ще имаш удоволствието да видиш спартанци в битка. Това е рядък дар, който струва повече от няколко монети. В края на краищата повечето мъже я виждат само веднъж в живота си.

Той се облегна назад и Кир също се усмихна и нареди на слугите:

— Донесете вино. Да вдигнем чаши за редкия дар.

После се обърна към спартанеца и лицето му стана сериозно.

— Благодаря ти. Като те слушам как говориш, Анаксис започва да ми липсва още повече.

— Бий се добре и може би един ден сам ще му го кажеш — отвърна Клеарх.

— Аз съм персийски царски син, макар че в този момент положението ми е може би несигурно.

— В Хадес има царски синове, господарю. Лично съм пратил там един-двама.

— Сега се забавляваш за моя сметка — отбеляза Кир.

— Така е. — Спартанецът отпи от чашата си и млясна с удоволствие. — Познавам това вино. От родината е.

Кир се усмихна, доволен, че жестът му не е останал незабелязан.

— Родено от слънцето, пръстта и лозата. — Вдигна чашата си и спартанецът също вдигна своята.

— За онези, които са си отишли преди нас. Дано ги видим отново — каза Клеарх.

Без нито дума повече двамата се чукнаха и пиха до дъно.

5

Ксенофонт прекрачи прага, затръшна вратата и опря гръб в нея. Бе зачервен и гневен, по хитона и наметалото му имаше тъмни петна. Докато дишаше тежко, нещо мокро и гадно се плъзна от подгъва и падна на каменния под.