Читать «Силата, що през схемата води тока» онлайн - страница 2

Течението ме помете от талвега и ме блъсна в каменната стена, струпана от лявата ми страна, започна да ме лашка и подхвърля от единия до другия край на коритото, след което непреодолимото налягане на калната вода ме отнесе надолу по течението. Локализирах епицентъра на земетресението на около шестдесет и два километра на юг-югоизток. За да допълни впечатлението за подводен каньон: тежък прашен смерч; загаси светлината на фара.

Не можех да повярвам на късмета си. Бях попаднал в плен. Бил съм пометен в кладенец с над шестдесет километра в час, заровен в кал, затрупан, подмятан, дърпан, обръщан, отново изравян, притискан, въртян, пускан на свобода и отново закопаван в дълбините на бездната. Записах всичко. По едно време се смяташе, че подводните каньони представляват останки от сухоземни каньони, формирани в ледниковата епоха, и залети с вода при повторното издигане на моретата. Но това становище е било прекалено крайно. В ледовете е трябва да бъдат заключени невъзможно големи количества вода, за да запълнят дълбочините до такава степен впоследствие. Хийзън и Юинг от Ламонт бяха тези, които фактически издигнаха първите основателни предположение, че причинители са плътните течения, въпреки че други като Дали вече го бяха предположили преди тях; и мисля, Хийзън бе казал, че никой видял плътно течение на живо не би могъл да оцелее. Разбира се, той е имал предвид тогавашното ниво на развитие, отпреди няколко десетилетия. Все пак, аз се почувствах извънредно щастлив, че положението ми позволява да се възползвам от всички предимства на този шок, да регистрирам силите, посредством които са били издълбани и изгладени стените на каньона, плътността и скоростта на частиците, температурните скокове… От въодушевление издадох почукващ шум.

И тогава, отново долових някъде много надълбоко в съзнанието си онова разцепване, затормозеното двойно съзнание, като че ли всичко излиза леко от фокус, и всяка мисъл е сама за себе си, бързо прелитаща сянка. Странното усещане се задълбочи, страничните мисли се сплетоха в нещо цялостно, нещо, което ми убягна, потъна в мъгла и изчезна. След като премина, се почувствах цялостен по някакъв особен начин, вътрешната самота ми бе достатъчна и ме дари със степен на контрол, която никога не съм осъзнавал, че притежавам. Разпрострях съзнанието си с непознат досега далечен обхват и продължих да изследвам надалеч и още по-надалеч…

Направих предпазливо усилие да възвърна стабилността си, като разбирах, че дори и аз бих могъл да бъда унищожен. Колко невнимателен съм бил! Течението можеше да се възседне и така да те отнесе чак долу до равнините в бездната. Продължих да изпробвам степента на познанието си, напредвайки, припуквайки при всяко ново откритие.

— Леко, Дан! Виж какво шоу прави. Остави го!

— Май си прав, Том.

Той се облегна, свали стереовизьора и разкопча каишките на телефактора. Свали специалните ръкавици, чрез които сетивната информация се предаваше посредством микроминиатюризирани турбо-въздушни предаватели; размота ремък след ремък, разкачи силовата и двигателната обратни връзки. Том отиде до него и му помогна. Когато свършиха, обвивката на телеоператора увисна в U-образната вътрешност на конзолата подобно на изкормено ракообразно. Дан попи потта от челото си и прекара пръсти през косата си. Том му помогна да се измъкне от кабината и да седне на един стол пред монитора.