Читать «Силата, що през схемата води тока» онлайн
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни
Силата, що през схемата води тока
Не харесвам този разказ. Той е кратичък и е тук поради особена причина. Малко пъти в живота си съм писал нещо, преди да е трябвало да го правя; което означава, че то си стоеше във фурната, а аз го извадих и сервирах преди да се е сготвило напълно. Поиграх си с известно количество идеи, включително изкуствена интелигентност, травма от детството и контрол над съзнанието, и се надявах да сътворя строен и прилично изработен разказ, с определена дължина. По това време живеех в Балтимор, и през същата година Фред Пол трябваше да бъде почетен гост но Балтикон, местен клуб за фантастика. Бях поканен да го интервюирам като част от програмата. Направих го, а след това той благосклонно отведе мен, Джуди и още един приятел на вечеря в Милър’с, един от любимите ми местни ресторанти.Докато вечеряхме, той ми поиска разказ за колекцията, която събирал. Аз откликнах с охота, но мозъкът ми бе пълен с хрумванията, отпреди това. Съответно, реших да ги употребя, и написах тази история. Както казах, не бях напълно удовлетворен от прекалено схематичното представяне на някои от тези идеи в нея. Но се получи нещо любопитно. Истинската история започна да изкристализира, докато пишех тази — история, както си я представих, прекалено дълга, за да успея да се вместя в крайния срок на Фред. Истинската история трябваше да бъде У дома си е палача, една от най добрите ми новели. И тя е, все пак, една вариация: Упражнение за раздвижване, разказ, чието написване послужи за направата на нещо по-добро. Ако не бяха Балтикон и Шатобрианът, и Милър’с, следващата история, никога нямаше да съществува и и не знам какво щеше да стане с … Палача.
…И бях прегазен от сила, превъзхождаща моята собствена.
Впечатление за подводен каньон: гигантски стар талвег; беззвездна, безлунна нощ; мъгла; ивица плаващи пясъци; ярка горна част на фар високо над мен.
Движех се през Каньона на Хъдсън, проучвах утаечните пластове, прониквах надолу през тинята и калта, забивах сондата отново и отново. Анализирах и записвах същността, плътността и разпределението на различните пластове в накрайника на сондата; след което я промивах, отивах към следващото възможно място и повтарях всичко; ако данните даваха надежда, започвах да копая дупка — по трудния начин — и когато я изкопавах, заставах на дъното и вземах поредната проба; най-често не се налагаше: беше пълно с пукнатини, дълбоки цепнатини и дупки, причинени от ерозията. От време на време хвърлях някое подходящо парче подходящо в мелачката в центъра на тялото ми и топилната пещ го превръщаше в сила; от време на време заставах неподвижен, подхранвах огъня и усещах налягането на 270 метра стълб от Атлантически океан; и излъчвах електромагнитни вълни, минавайки през видимия спектър и отвъд него, излъчвах звуци, и долавях отраженията им.
За момент загубих дъното под краката си. Наместих се и възвърнах равновесието си. След това нещо в мен потрепери, и в един много кратък миг от действителността усетих раздвоение, две съзнания. Разгърнах сетивна мощ, неизползвана досега от мен — повече като рефлекс, отколкото съзнателно — и локализирах смущението с абсолютна точност в мига, когато ефектите й се проявиха.
