Читать «Септемврийски светлини» онлайн - страница 11

Вечерята завърши с чашка кафе и обещанието на Лазарус някой ден да посвети прехласнатия Дориан в тайните на създаването на роботи. При това предложение очите на момчето светнаха замечтано и за един кратък миг погледите на Лазарус и Симон се срещнаха под светлината на свещите. Тя съзря в неговите очи следа от дългогодишната самота — сянка, която познаваше твърде добре; сякаш дрейфуващи кораби се срещнаха в нощта. Майсторът на играчки извърна поглед и се изправи мълчаливо, давайки знак, че вечерята е приключила.

После ги поведе към изхода, като забавяше крачка тук-там, за да разясни някоя от чудесиите, които изобилстваха по пътя. Дориан и Ирен попиваха всяка подробност, зяпнали от изумление. Човек и сто години можеше да се диви на вълшебствата, скрити между стените на Крейвънмур. Малко преди да излязат във вестибюла, Лазарус се спря пред някакъв сложен механизъм, очевидно изграден от огледала и лещи, и погледна загадъчно към Дориан. Сетне, без да продума, пъхна ръката си в един огледален тунел. Отражението на ръката му бавно изчезна и тя стана невидима. Лазарус се усмихна.

— Не бива да вярваш на всичко, което виждаш. Образът на реалността, който ни поднасят нашите очи, е само илюзия, оптически ефект — рече той. — Светлината е изкусна лъжкиня! Я ми подай ръката си.

Следвайки указанията на Лазарус, момчето на свой ред пъхна ръка в огледалния тунел. Нейното отражение се разпадна пред очите му. Дориан изгледа мъжа с ням въпрос.

— Познаваш ли законите на оптиката и пречупването на светлината? — попита го домакинът.

Дориан поклати глава. В този миг не знаеше дори къде се е дянала дясната му ръка.

— Магията е просто продължение на физиката. Удават ли ти се математическите науки?

— Криво-ляво — освен тригонометрията…

Лазарус се усмихна.

— Значи ще започнем оттам. Фантазията може да се измери с числа. В това е целият трик.

Момчето кимна, въпреки че не разбираше напълно за какво му говори Лазарус. Накрая домакинът махна към вратата и изпрати гостите си до прага. Именно тогава, сякаш по случайност, Дориан зърна нещо небивало. Когато преминаха край един от примигващите фенери, на стената се очертаха сенките на техните фигури. Всички освен една — сянката на Лазарус не се отрази на стената, като че ли той бе призрак.

Момчето се обърна и видя, че домакинът го наблюдава внимателно. Дориан преглътна на сухо. Майсторът на играчки ласкаво го щипна по бузата с шеговито изражение.

— Не бива винаги да вярваш на очите си…

Дориан последва майка си и сестра си, които тъкмо излизаха.