Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 40
Л. Дж. Смит
Когато най-после се появи от тоалетната, Елена завари Деймън със студена и безизразна физиономия. Все пак забеляза, че погледът му набързо се стрелна към нея.
Беше абсолютно сигурна, че е прочел дневника й. Поне беше благодарна, задето не бе написала за извънтелесното си преживяване и срещата със Стефан.
Елена вярваше, че Деймън искрено желае да освободи брат си — ако не го вярваше, въобще нямаше да се качи в тази кола, — но предусещаше, че ще е по-добре той да не узнае, че тя преди него е стигнала до затворническата килия на Стефан. На Деймън му беше приятно да ръководи всичко, както предпочиташе и тя. Допадаше му да упражнява възможностите си за внушение върху всеки полицай по пътя, който се опитваше да ги спре заради превишена скорост.
Но днес беше особено избухлив дори и според обичайното за него. Елена от собствен опит знаеше, че ако пожелае, Деймън може да бъде превъзходен компаньон, неуморно разказвайки мръсни вицове и скандални случки, докато не принуди даже най-сдържаните темерути или най-заклетите моралисти спонтанно да прихнат от смях.
Обаче днес нито отговаряше на въпросите на Елена, още по-малко пък се смееше на шегите й. Тя се опита само веднъж да докосне леко ръката му, а той подскочи като ужилен и моментално се извърна, сякаш ноктите й можеха да съсипят черното му кожено яке.
Къде ли бе Мат сега? Пред тях или зад тях по пътя? Дали бе отпочинал през миналата нощ? Или сега пътуваше някъде в Тексас? Дали се хранеше достатъчно? Елена примигна насълзена, като си припомни как той си тръгна, без въобще да погледне назад.
Елена беше родена за мениджър. Можеше да се справи с почти всяка ситуация, стига само хората около нея да са нормални, здравомислещи. Нейната специалност бе да се справя с момчетата. Винаги се бе разбирала с тях, още от прогимназията. Но сега, приблизително две и половина седмици след завръщането й от отвъдния свят, от онзи призрачен духовен свят, за който тя нямаше спомен, не й се искаше да направлява
