Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 23

— Според мен детето й е от Тайлър Смолуд, защото тя излизаше с него точно когато е забременяла. Освен това Каролайн се промени. Деймън каза, че…

— Ако една майка роди бебе от върколак, не само то ще се окаже върколак, но и самата тя ще се превърне във върколак.

— Да! Но нейната нова същност на върколак ще трябва да се пребори с малаха, който вече се намира в нея. Бони и Мередит ми разказаха такива страхотии за Каролайн — как пълзяла като гущер по пода, — че настръхнах от ужас. Но трябваше да ги оставя да се справят сами с нея, за да мога… за да мога да отида на безопасното място.

— Върколаци и лисици — изрече Стефан замислено и поклати глава. — Разбира се, китсунетата, лисиците, притежават много по-силни магически способности. Върколаците обаче убиват, преди да мислят. — Стовари гневно юмрук върху коляното си. — Така ми се иска да съм там!

Елена бе обзета от отчаяние, примесено с учудване.

— А вместо това аз съм тук, при теб! Никога не съм знаела, че съм способна на това. Но не успях да ти донеса нищо. Дори и самата себе си. Дори и моята кръв. — Безпомощно махна с ръка, но в следващия миг забеляза искра на задоволство в очите на Стефан.

Той все още имаше от виното „Черна магия“, което тя тайно му беше донесла! Знаеше го! Това бе единствената течност, която — когато се налагаше — можеше да поддържа един вампир жив, ако нямаше от кого да се снабдява с кръв.

Това чудодейно вино всъщност беше безалкохолна напитка и никога не е било предназначено за консумиране от хора. С изключение на кръвта, вампирите можеха да изпитват наслада само от него. Деймън бе споделил с Елена, че това вино е с магически свойства, защото се получавало само от специално грозде, отглеждано единствено върху льосова почва в местности, до които някога са достигали планинските ледници. И че това толкова особено вино непременно трябвало да отлежава в изби, тънещи в непрогледен мрак. Именно заради това, според Деймън, виното „Черна магия“ се отличавало с толкова специфичен, кадифеномек и плътен вкус.

— Няма значение — рече Стефан, защото явно се опасяваше, че някой може да ги подслушва. — И как точно се случи? — попита я той. — Това твое извънтелесно преживяване? Защо не се спуснеш тук, за да ми разкажеш по-подробно? — Отново се излегна върху сламеника. В погледа му се долавяше болезнено страдание. — Съжалявам, че няма как да ти предложа по-добро легло. — За миг лицето му помръкна. През цялото време успяваше да скрие от нея срама от това, че тя го видя в толкова окаяно състояние, с парцаливи дрехи в тази мръсна килия, гъмжаща от Бог знае какви паразити. Той — Стефан Салваторе, който някога беше… който някога беше…

Сърцето й се разкъсваше от мъка. Знаеше, че е разбито, защото го усещаше в гърдите си като счупено стъкло и всяка тънка като игла частица от него се врязваше в плътта й. Знаеше, че е разбито, защото се разплака, а големите сълзи от духовното й превъплъщение закапаха като кръв по лицето на Стефан. Ала, докато се отронваха във въздуха, оставаха прозрачни и се превръщаха в тъмночервена кръв, когато докосваха лицето на Стефан.