Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 227
Л. Дж. Смит
И лъчът бе насочен право в посоката на килията на Стефан.
В сърцето на Елена надеждата възкръсна като Феникс от пепелта и тя мислено се понесе на пътешествие извън лабиринта на стъклената стая, където в този момент се лееше валсът от „Фауст“. Далеч от слънцето, дълбоко в сърцето на града — там се намираше Стефан. И тъкмо натам бе насочена бледозелената светлина, която се излъчваше от очите на лисиците.
Изпълнена с надежда, девойката завъртя пръстена. Светлината изчезна от двата чифта лисичи очи, но когато Елена обърна пръстена така, че втората лисица да се намира на една линия с килията на Стефан, отново се появи.
Тайни сигнали. Колко дълго би могла да притежава подобен пръстен и да не предприеме нищо, ако вече не знаеше къде се намира затворът на Стефан?
Вероятно много повече, отколкото оставаше на любимия й да живее.
Сега трябваше да оцелее достатъчно дълго, за да стигне до него.
39
Елена се сля с тълпата, чувствайки се като войник. Не знаеше защо. Може би, защото мислеше за диренето, което бе успяла да приключи успешно, да остане жива и да се завърне с плячка. Навярно защото бе белязана с почетни рани. А може би, защото над нея имаше враг, който все още я преследваше.
Като се замисля за това, каза си Елена, по-добре да изведа тези цивилни по-далеч оттук. Можем да ги държим в сигурна къща — ами, по-скоро в дузина сигурни къщи и…
Какво си мислеше тя? Сигурна къща бе фраза от книгите. Тя не беше отговорна за тези хора — повечето идиоти, които стояха с потекли лиги и гледаха как я бичуват. Но въпреки това, може би все пак трябваше да ги измъкне оттук.
— Блудуед! — изкрещя театрално девойката и посочи към кръжащия силует над главата си. — Блудуед е свободна! Тя ми причини това! — Посочи към трите дълбоки рани на гърба си. — Тя ще нападне и вас!
Отначало първите гневни възклицания се отнасяха до факта, че гърбът на Елена отново бе покрит с белези, но тя не беше в настроение за спорове. В момента съществуваше само една личност, с която искаше да говори.
Обаче телепатичният трафик беше толкова гъст, че Елена се съмняваше, че той ще я чуе.
Но накрая долови слаб отклик:
Да се държи за един глас? Но Елена си представи, че се държи за Деймън здраво, много здраво, докато физически държеше Бони и Мередит с двете си ръце.
Твърде късно. Сетивата на Елена я предупредиха за огромната сянка, която се спусна надолу. Не би могла да отскочи достатъчно бързо, за да избегне щракащия клюн едва ли не с размерите на алигатор.