Читать «Селска космогония» онлайн - страница 3

— Време е да тръгвам. Сбогом и сполай ви — каза той и прекрачи парапета, ала не падна. Една сребърна нишка излизаща из между плешките му го издигна нагоре. Бавно и плавно той се загуби в тъмното.

Цялата кръчма се беше умълчала. Всички бяха станали на крака и зяпаха нагоре. Едни се кръстиха, други правеха знаци против уроки. Пръв се окопити кръчмаря:

— Ама кой ще плаща? — викна той и размаха ръка на горе. Но след това видя, че в ъгъла на крайната масата блести едра златна монета. Все още разтреперан той побърза да я прибере. Толкова едра пара не беше виждал — едвам се побираше в ръката му. Кръчмаря я опита със зъби видя, че е от чисто злато и каза:

— Вярвам, вярвам. Щом плаща, вярвам…

Единствено кльощавият с мустаците остана седнал. Стоеше облъкатен на масата и си мърмореше:

— Трябва много да съм се напил, та да ми се стори, че тоя ф-ф-ф-ръкна. Сигур ще го намерят утре надолу по течението на реката… — после се захлупи и захърка. Преди да заспи обаче някъде в просъница чу ратаят да казва:

— Завалията. Нямал е близки. Затова е дошъл в кръчмата. Макар и сред непознати поне при хора да е…

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/508)

Последна редакция: 2006-08-10 20:39:44