Читать «Сейнджи» онлайн - страница 2

Идва Харви. Моят господар Харви. Все пак ще си взема от него енергия! Не мога повече! Още само крачка и…

Какво му стана? Защо седна на земята? Защо се гърчи така странно? Какво му е? Защо ляга назад? Не вижда ли, че ми е по-добре? Харви! Какво ти е? Защо не ставаш? Хайде, стани, земята е мокра, ще изстинеш! Харви!

Не се събужда! Въпреки че го ближа, а езикът ми е грапав! Няма смисъл да го дърпам за ръкава… Харви!

Силвия! Какво му е? Кажи де, защо се държи толкова странно? Силвия! Защо изпищя, защо бягаш към къщата? Силвия! Върни се! Отиде си. Харви, поне ти…

Ей, той да не е… Ами да! Трябваше да се сетя по-рано! Боже мой! И това аз го направих… Не може да бъде! Аз никого не исках да убивам! Харви, кажи, че не е вярно! Какво направи, Сейнджи! Сега вече знаеш точно — нищо живо не може без биоенергия! Ти, Сейнджи, си убиец! Харви! Стани, докажи, че не е вярно! Харви!

* * *

Аз съм Сейнджи. Избягах от къщи. Сега съм в гората. Искам да умра. Не нося полза на никого и всеки, с когото съм бил, умира. Не мога повече. Аз имам съвест! А да се убива е престъпление, дори да го правиш, за да останеш жив. Не мога дори да спя нощем. И реших да умра от глад, защото не мога по друг начин. Опитах се да се хвърля под автобус, но подсъзнанието ми го спря. Не успях да се удавя, защото водата се разтвори и не ме прие. Нямам откъде да скоча… Гладът е единственият избор.

Мене не бива да ме има. Аз съм мутант и не бива да ме има!

* * *

Аз съм Сейнджи. Сега пътувам за Вашингтон. Още не трябва да умирам, защото открих нещо важно.

Сега ние сме двама — аз и Ники. И скоро ще бъдем повече. Ники е кучка, година по-малка от мен, родена е до същия контейнер и убива така, както и аз. Ние се срещнахме в гората и дълго време бяхме само кучета, а сега ние сме двама, макар че скоро ще станем повече.

Но не за това пътуваме към Вашингтон. Аз открих нещо друго! Аз не вярвам, че контейнерите са само осем! Те са повече, а това означава, че всеки миг може да се роди нов Сейнджи, нова Ники, че няма да бъдем само ние и нашите деца! И кой знае какво ще се случи тогава! Трябва да предупредим хората! На всяка цена!

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и корекция: gogo_mir, 2010

Разказът е публикуван във вестник „Орбита“, брой 26 от 1989 г.

Разказът спечели втора награда на конкурса за научнофантастичен разказ, организиран от КК на ДКМС и Дома на енергетѝка при СО „Атомна енергетика“ — Козлодуй. Авторката е само на 14 години.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17265]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00