Читать «Северна светлина» онлайн - страница 25

Щом пристигнаха в хотела, той влезе в телефонната кабина и се свърза с главната дирекция. Направи доклад на прекия си началник мистър Грили. След продължителен разговор, по време на който се потвърдиха инструкциите, които той бе вече получил, Смит отиде при Най.

— Наредиха да почнем… точно по плана. Не се безпокой, Най, може би ще продължи малко повечко, но ние с тебе ще свършим работата.

— Ние! — каза Най. — Отсега нататък ние сме само две марионетки. От Лондон ще дърпат конците, а ние ще се мъдрим тук и всичко ще се струпа върху нас.

— Не е така, ние ще решаваме тук на място. Точно така нареди Грили сега.

— Решавай, Смит. Нека да е така. Но господ да ни е на помощ, ако не сполучим.

Смит погледна часовника си. Минаваше четири, и макар че му се пиеше чаша хубав северен чай, сега нямаше време за губене.

— Да вървим направо в Мосбърн. Колкото по-рано свършим там, толкова по-добре.

VI

Малко след като Смит и Най си отидоха, Хенри напусна редакцията и се отправи с колата си направо в къщи. Жена му и Дороти бяха излезли. Както го уведоми Ханна, те бяха отишли с мисис Бард на новия филм в Одеон. След като хапна нещичко, той се качи в кабинета си — приспособена мансардна стая с прозорец към задната част на градината; в тази стая той съхраняваше книгите си и различните грънчарски съдове и други дребни изделия от стафордширски грънчари. Вечерта прекара тук, като премисляше всичко, което се бе случило, и се опитваше, въпреки известна тежест в главата си, да свикне с мисълта за едно положение, което щеше да промени из основи установения му начин на живот и което най-малко предвещаваше едно помрачено от неизвестност бъдеще.

Той се опитваше да си внуши, че заплахата да пуснат в града конкурентен вестник не е реална. Но не, той знаеше, че те бяха обмислили всяка дума. По-възрастният, Смит, който действаше като представител на лондонската група, тромав, недодялан човек, с купешка външност и с валчесто като месечина сериозно лице, му направи впечатление на човек смислен, не особено интелигентен, макар и сигурно добър в работата си, и като се изключи известна превзетост в маниерите му, в основата си честен и не мислещ зло. Сумата, която предложи, никак не беше неизгодна. Другият, за нещастие, изглеждаше по-опасна личност: загладен, но рязък, с хаплив език и замрежени изпитателни очи, той имаше вид на човек, който живее ден за ден. Хенри инстинктивно почувства, че той беше по-силният и по-хитрият от двамата, именно тоя, който му вдъхваше страх.

Като осъзна, че действително бе формулирал тази дума „страх“, Пейдж внезапно се стресна като от нещо абсурдно и се върна изведнъж към по-устойчиво и уравновесено състояние на духа, в което тревогата изглеждаше по-малка, изгледите — по-светли. Здраво утвърден, вестникът се ползваше с подкрепата, ако щете дори и с любовта на града. Как би могъл да бъде изместен от някакъв новооснован вестник, зад който стои най-поквареният от лондонските булевардни ежедневници! „Светлина“ е преживявал и други кризи в миналото. Той и тази ще преживее.