Читать «Свечеряване» онлайн - страница 190

Защото Бони съвсем ясно знаеше какво означаваше това сръгване в ребрата. То подсказваше, че Мередит е угасила лампата в стаята на Стефан на най-горния етаж на пансиона, а пък госпожа Флауърс бе угасила всичките светлини на долните етажи, преди те трите да излязат от къщата. Така че ако на Бони се привиждаше пансиона със запалени светлини, този образ не можеше да е реален, не и сега.

Някой се опитва да си играе с нас, това се криеше зад сръгването на Мередит. Мат беше настроен на същата честота, макар и поради различна причина. Той се наведе съвсем леко назад към Мередит, докато Бони оставаше между тях двамата.

— Може би трябва да се върнем към къщата на Дънстан — избъбри Бони със своя детински, сърцераздирателен маниер. — Те са нормални хора. Могат да ни защитят.

— Пансионът е точно зад онзи хълм — заяви доктор Алпърт твърдо. — И наистина ще се радвам да ми дадеш съвет как да забавим развитието на инфекциите на Изобел — добави тя към госпожа Флауърс.

Госпожа Флауърс трепна развълнувано. Не можеше да се нарече с друга дума.

— О, господи, какъв комплимент. На първо време трябва веднага да се промият раните от мръсотията.

Това бе съвсем очевидно, но в същото време беше толкова неочаквано да бъде изречено тъкмо от госпожа Флауърс, че Мат стисна ръката на Бони не по-слабо от Мередит. Брееей!, изуми се Бони. Кой би казал, че не се справяме с телепатията! Ето че изобличиха доктор Алпърт в лъжа.

— Тогава това е всичко. Тръгваме към пансиона — рече Мередит с най-спокоен тон. — И, Бони, не се тревожи повече. Ще се погрижим за теб.

— Разбира се, че ще го направим — увери я Мат, като я стисна здраво за последно, което означаваше: „Ще го уредя. Вече ми е ясно кой не е на наша страна.“ После добави гласно, с леко преправен строг тон: — Не е разумно да се посещава къщата на Дънстан. Вече го казах на госпожа Флауърс и на момичетата, че те имат дъщеря, която е изпаднала в същото състояние като Изобел.

— Прави си пиърсинг? — ахна доктор Алпърт, изумена и ужасена от тази мисъл.

— Не. Просто се държи доста странно. Но със сигурност там не е добро място. — Още едно стискане на ръката й.

Много отдавна, си помисли Бони раздразнено, разбрах, че трябва да млъкна.

— Покажете ми пътя, моля — промърмори госпожа Флауърс, изглеждаща по-разстроена от всякога. — Тръгваме обратно към пансиона.

Оставиха докторката и Джим да водят. Бони продължи полугласно да недоволства, в случай че някой би обърнал внимание на мърморенето й. Но тя, заедно с Мат и Мередит, не преставаха да държат под око докторката и Джим.

— Добре — каза Елена на Деймън. — Чувствам се глезена като някоя дама, пътуваща на борда на презокеански лайнер. Като прекалено прецизно настроена китара. И ми писна от цялото това забавяне. И така–аа… каква е истината, само истината и цялата истина? — Поклати глава. Стори й се, че времето прескочи, а сетне забави своя ход.

— Може да се каже — заговори Деймън, — че в момента двамата с теб се намираме в малка сфера, измислена от мен. Това означава, че поне за няколко минути те няма да могат да ни следят и подслушват. Точно сега е времето да си поговорим истински.