Читать «Сако от велур (откъс)» онлайн - страница 5

Чиновника. И какво като мине?…

Иван излиза. Чиновника, който бели ябълка, става и тръгва към публиката, белейки ябълка.

Чиновника. Работя тук петнайсет години. През това време минаха безброй реорганизации, непрекъснато се сменяха началници, въвеждаха се нови стилове на работа и нови мебели… а аз стоя. И ще стоя дълго. Знаете ли защо? То е много просто, знаят го и децата: когато се играе на война, винаги един е командир, а останалите — обикновени войници. Всички нещастия идват от това, че никой не се съгласява да бъде обикновен войник. Е, добре, аз пък се съгласих. Съгласих се да бъда обикновен войник, нека другите да се бият кой да ме командува. Докато вие се биете — животът си минава. Тази игра е вечна и винаги я печеля аз. Казвам ви всичко това, защото и той (сочи към вратата, откъдето е излязъл Иван Антонов) е комета. През тези години се появяваха като комети колеги, които мислеха, че ще горят цял живот, непрекъснато се мъчеха да променят нещата, но след година-две угасваха и в коридорите дълго миришеше на пушек… Всички те мечтаеха да променят света, всички искаха да бъдат Колумб, Айнщайн, Галилей… И какво? Тях вече ги няма. А аз стоя. И ще остана. Знаете ли защо ще остана? Защото аз нищо не искам да променям. А той (сочи отново вратата) нека си гори! Да си гори, аз вече усещам във въздуха миризма на пушек.

Завеса.

Информация за текста

Източник: [[http://www.litclub.com|Литературен клуб]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7439]

Последна редакция: 2008-05-16 07:00:00