Читать «Руническа светлина» онлайн - страница 305

Маги се замисли над думите му. Нещо вътре в нея му вярваше и беше убедено, че това е истината. И въпреки това чувството, което изпитваше към малкия живот, който постоянно нарастваше вътре в нея, беше толкова непреодолимо, толкова силно, че истината нямаше особено значение.

В каквото и да се превърнеше един ден, каквото и да не беше наред с него, то беше нейното дете — детето на Адам — и тя щеше да го защитава с цената на живота си. Каквото и да го беше обсебило така, както и Адам бе обсебен, щеше да му се наложи първо да се справи с Маги, а това не беше лесна задача. Маги Риди, както някога я наричаха, после Маги Гудуин, Магни Дъбът, а сега Маги Скатъргуд — вдовица и майка от Края на света.

— Ще задържа детето — заяви тя.

— Разбира се, че ще го задържиш — успокои я Один.

— И ще го нарека Адам, на баща му.

Один се усмихна криво.

— Но що се касае до онази зала в Асгард — тя вдигна златисто гранитните си очи и ги впери в неговите, — не мисля, че точно сега ще имам нужда от нея. Поне не и за известно време.

Один не каза нищо, но здравото му око проблесна замислено.

— Ти ми обеща, че Огненият народ няма да навреди на мен и на сина ми — продължи Маги.

— Имаш думата ми — кимна Один.

— Тогава ме отведи у дома — прикани го Маги и слезе от парапета. — Кажи на сестра ми, че се сбогувам с нея и да не ме търси. Аз ще я намеря, ако и когато му дойде времето.

Один я погледна.

— У дома? — попита той.

Маги кимна.

— Къде другаде да отида? Искам синът ми да бъде роден там. В Края на света, където умря баща му. А, и — горчиво се усмихна тя — кой друг може да построи отново това място? Да изкопае библиотеката, да издигне купола, да отвори Университета — в края на краищата, щом мога да издигна Асгард от Сън, възстановяването на Края на света ще бъде лесна работа.

Один се засмя дрезгаво.

— Много приличаш на сестра си — отбеляза той.

— Кажи й, че някой ден с нея ще се срещнем отново.

Маги стъпи върху Бифрост и след бързо проблясване на Раедо — руната на пътищата, които предстои да бъдат изминати, на ездачите, които препускат след бурята, на пътешествениците и боговете — тя изчезна надолу по дъгата и сред мъглите на Края на света.

15

— Но защо? — попита Мади отново, когато научи, че Маги е заминала. — Защо би направила това? Да напусне това място? Да напусне приятелите си, семейството си? В името на боговете, тя е седемнайсетгодишна! Бременна е и е съвсем сама. И ако сме прави, Шепнещият…

— Ако сме прави, то Краят на света е най-подходящото място за нея — довърши Один спокойно. — Ако Шепнещият наистина е обсебил детето й, единственото, което можем да сторим, е да се опитаме да попречим на това дете да влезе в Асгард. Защото ако някога успее да стигне дотук и Мимир възвърне Облика си, ще се изправим пред война и Редът, за които се борихме толкова упорито, отново ще потъне в Хаос.

Мади мълча известно време.

— О, значи още не е свършило — каза накрая.

— Мади, това никога не свършва.

Поседяха мълчаливо, наблюдавайки как светлината разцъфва над Края на света. Сянката се беше разпръснала напълно. Дъждът беше спрял и сега слънцето блестеше слабо през пръстена от бели облаци, които обкръжаваха Небесната цитадела.