Когато вече приближил до замъка, където бил Лисан, лъвът със изненада видял високата ограда, [1630] и зидовете му дебели, и кулите, небе допрели, и бойниците по стените, и моста, вдигнат пред вратите… Щом слязъл кралят Лъв от коня, [1635] веднага всичките барони палатките си подредили и замъка му обградили, готови да го атакуват. Ала Лисан не се страхувал. [1640] Такава твърдина не пада под вражи напор при обсада, освен чрез пъклена измама или чрез глад… Друг начин няма. На най-високата си кула [1645] Лисан качил се и се чуло как с дързък тон на Изангрен извикал: „Ти под бор зелен си легнал срещу моя замък. Признай, че на земята няма [1650] ни по-голям, ни по-красив? Затуй си толкоз завистлив!“ Той арогантно и на други се подиграл: „Херсан, съпруго на рогоносеца, госпожо, [1655] признай си, че и твойта кожа добре ощавих! Котарако Тибер, спомни си колко яко те тупах: твоята гърбина май че отнесе към стотина [1660] тояги и отгоре даже и «гък» ти не можа да кажеш. Хей, Брюн, мечоко окуцял, я разкажи как мед бе ял и как подир туй вдън гората [1665] с ранени лапи тичешката от Ланфроа все пак се скри! Ушите си къде затри? Певецо Шантеклер, ти глас тъй извиси, че лесно аз [1670] те улових, но след това със хитрост ти се отърва. Бришмер рогачо, як ли бях, когато здраво те държах, та кучетата се качиха [1675] върху гърба ти и свалиха пет-шест парчета кожа вкусна? Та кой туй зрелище изпусна? Пеле, ах, плъхо мъченик, похапна ли си ечемик, [1680] когато във капана с крак ти стъпи и се чу «щрак-щрак»? Ти, гарване чер Тиеслен, косиш се явно, че на мен повярва и от суета [1685] отвори своята уста, та в мойта сиренето падна. Ти през клонака се прокрадна и отлетя далеч, пък аз блажен облизах се тогаз. [1690] Русел, ти катерицо мила, кажи, прибягнах ли до сила, когато взех да ти внушавам, че в кралството ни мир настава? Наивна бе, повярва ти [1695] и скъпо за това плати: опашката ти улових и остри зъби в нея впих. Е, още ли да продължавам, за ваш позор, да изброявам [1700] тез случки? Ще се уверите, че дълго пак ще ми търпите прищевките, защото пръстен от злато сложи ми на пръста кралицата във знак, че тя [1705] прощава ми за тез неща, които вършил съм, така че пак мога някой да разплача.“ Лъвът отвърнал му: „Лисане, не зная на каква отбрана [1710] разчиташ… Здрав е твоят замък, но аз заклевам се, че няма по път обратен да поема, дорде дома ти не превзема. Ако е нужно, тази сграда [1715] и цяла вечност под обсада ще я държа. И ни дъждът, ни вятърът ще ме възпрат да завладея крепостта ти и да възложа на джелати [1720] на някой клон да те обесят.“ „Кралю, съвсем са неуместни заплахите ви — аз от тях изобщо не изпитвам страх. Не съм ни немощен, ни беден, [1725] запаси имам тук за седем години: ярки и петлета, козлета, агнета, телета, пет вида сирене, масло, сланина, всякакво месо… [1730] Освен туй, имам извор бистър, от който блика вечно чиста вода — не ще се тя размъти дори и да вали сто пъти. Тоз замък е непревземаем, [1735] кралю, това го всеки знае. Но аз се чувствам изморен, поизгладнял и изтощен, пък и съпругата ми мила вечерята ми е стъкмила, [1740] та ще се прибера да ям. А вие си постойте там: какво, че може да сте жадни или отпаднали и гладни?“ Настъпила нощта… Войската [1745] преспала близо до палата. Щом слънчевият лъч изгрял, решеният на всичко крал извикал своите барони: „Сеньори, спазвайки закона, [1750] с тоз изверг трябва да се справим!“ И всички към стените здрави решително се устремили и замъка му обсадили със изненадваща атака. [1755] Едва ли някой е очаквал по-впечатляваща картина? Във нападения изминал денят, ала безрезултатно. Тъй, ден след ден, след многократни [1760] атаки, бавно отшумели шест месеца, но не успели бароните едничък камък да отделят от този замък. Една нощ, страшно изтощени, [1765] те под дърветата зелени отпуснали се да поспят. В сън се унесъл и лъвът, ала кралицата, с която той бил се скарал, след кавгата [1770] и неизбежните сръдни била си легнала встрани. Лисан от замъка излязъл и в тъмнината забелязал, че под дърветата високи [1775] спокойно всички спят дълбоко, и за опашките набърже успял с въже да ги завърже. Крал лъв пристегнат бил тъй здраво, че той, каквото и да правел, [1780] не би се сам освободил. Лисан най-сетне поглед впил в кралицата, а тя лежала по гръб и май била заспала. Разчитайки на тъмнината, [1785] той се заврял между краката на леко спящата кралица. А тя, смирената лъвица, си рекла, че лъвът е сметнал със своята жена най-сетне [1790] проблемите си да изглади. Сега, за ваша изненада, ще чуете какво направил Лисан. Дордето я оправял, събудила се тя, надала [1795] вик толкоз силен, че успяла от сън да вдигне всички спящи. Щом те отворили горящи от гняв очи, със възмущение видели как на забавление [1800] с кралицата се е отдал Лисан. „Какъв е тоз нахал? — развикали се те. — Да станем коварния мръсник да хванем!“ Самият крал почти в несвяст [1805] подскочил и откъснал част от вързаната си опашка, понеже с напъни юнашки се теглил. Но не закъснели и другите — те също взели [1810] да се опъват с всички сили и доста много изранили те дирниците си ръждиви. Лисан обаче бил забравил да върже охлюва Тардиф [1815] и той с вид важен, горделив, пред всички знамето развявал. Не можейки да наблюдава спокойно, меча си наточен извадил той и бързо почнал [1820] въжа и възли да сече, без да си дава сметка, че опашките им тъй отсича. Като видял, че всеки тича към своя крал, Лисан веднага [1825] решил, че трябва да избяга, за да не падне в техен плен. Но във върховния момент, когато в дупката той щял да влезе, охлювът успял, [1830] за задницата да го сбара, потеглил го и го изкарал навън от тъмната бърлога. Аз подвиг по-голям не мога да си представя… Долетял [1835] лъвът и охлювът предал престъпника на краля лично. Вик радостен надали всички, защото грешникът бил хванат. Побързали да му надянат [1840] въжето, ала Изангрен на краля казал: „Сир, на мен предайте го. Ще отмъстя тъй на злодея, че светът да знае как съм му платил.“ [1845] Но кралят се възпротивил и казал на слугата бърже очите на Лисан да върже, а после рекъл му: „Лисане, предчувстваш ли какво ще стане [1850] със тебе? Ти ще си платиш за всичко. Как посмя да спиш с кралицата? Какъв позор! Нали видях как в моя двор ти беше легнал върху нея. [1855] От тебе толкоз ми додея, че искам още този ден да те обесят.“ Изангрен, щом чул го, тутакси прав станал, за гушата злодея хванал, [1860] тъй силен удар му нанесъл, че като клонка се разтресъл Лисан и пръднал. Брюн, мечокът, забил в тила му остър нокът, врата му два пъти извил [1865] и зъби в кълката му впил. Мъстителният пес Рьонел тъй завъртял го, че помел с обезумелия Лисан площ колкото един харман. [1870] И котаракът сир Тибер показал му, че може серт със пакостниците да бъде: със остри нокти и със зъби той тъй с Лисан си поиграл, [1875] че чак кожуха му съдрал. Във тази схватка несравнима едва един от всеки трима на подлия Лисан успял да си плати. Мегданът цял [1880] с напиращи за мъст бил пълен. А пък Лисан, лъжецът пъклен, се мъчел като грешен дявол със плувнало във кърви тяло. Разбрал, че смърт го застрашава, [1885] ала кому да се надява? Приятел нямал… А нали разбираш най-добре дали за теб са близки или чужди околните, когато в нужда [1890] окажеш се евентуално. Гримбер единствен състрадално за него вайкал се и плачел. Сеньор Пеле за плъх юначен минавал, въз Лисан се хвърлил [1895] с нападки и с обиди върли, ала хитрецът тъй го стиснал, че плъхът със предсмъртен писък умрял… Тълпата не видяла как сцената се разиграла. [1900] Кралицата Фиер в туй време успяла да се посъвземе от преживяното. Със колко срам незаслужен, с колко болка безчинствата му изтърпяла! [1905] Защо ли пръстен бе му дала? Нали бе ясно, че за тази постъпка всеки ще я мрази, щом се разчуе из палата? До язовеца дебнешката [1910] кралицата се приближила и тайно с него споделила: „Сеньор, с обноските си груби коварният Лисан изгуби доверието ни и сам [1915] навлече си позор и срам. Днес той прескъпо си плати за извънмерните щети, които причини на нас. Аз често мисля си за вас [1920] и рекох днес да донеса тоз талисман — той чудеса небивали осъществява и от смъртта дори спасява. Ако се съгласи Лисан [1925] да носи този талисман, от злото ще го пази той. И нека знае, че е мой, че лично аз му го дарявам, защото милост проявявам [1930] към него. Но за този случай не бива никой да научи! Аз имам чисти намерения и тези негови мъчения неимоверно ме тревожат.“ [1935] „Достопочтена ми госпожо — Подел Гримбер, — кралице мила, със много здраве и със сила Всевишният да ви дарява и нивга да не позволява [1940] честта ви някой да мърси. А ако се Лисан спаси, ще стане той ваш почитател и ваш най-ревностен приятел.“ Щом го изслушала, Фиер [1945] заръчала на сир Гримбер да каже тайно на Лисан, че като гостенин желан в дома си ще го чака тя във името на любовта, [1950] която й е обещал. Тогаз Гримбер обет й дал да иде при Лисан веднага и точно както се налага да действа… Кралската присъда [1955] изисквала Лисан да бъде обесен… Щом Гримбер видял как Изангрен Лисан държал под страховитото бесило, извикал му със всичка сила: [1960] „Лисане, ето, че за вас удари гибелният час… Навярно няма изход друг и затова ще трябва тук, след изповед и разкаяние, [1965] надлежното си завещание да огласите, та мнозина да чуят. Имате три сина… В последния си час кажете какво наследство ще дадете [1970] на своите деца?“ Тогава Лисан отвърнал: „С пълно право, сир, ми поставяте въпроса. Та аз прекрасно знам какво са децата за един баща. [1975] Ще предоставя крепостта на преданата си съпруга и ще оставя всичко друго за синовете си. Ще дам на първия един голям, [1980] богат, непревземаем замък, до който никой достъп няма; с нивята на Тибер Фресе дарявам втория — Персхе (на плъхове и мишки те [1985] са толкова богати, че дори и до Арас да идеш, не можеш повече да видиш); за третия ми син Ровел ще са земите на Форел [1990] с градини, пищно нацъфтели, и с цял двор със кокошки бели. Имоти други нямам аз.“ Гримбер намесил се: „А част от тях не ще ли ми дадете? [1995] Не вярвам, сир, да отречете, че съм ви братовчед. Бъдете разумен и ме зачетете.“ Лисан отвърнал му: „Съгласен съм с вас. Дължа да бъда ясен [2000] и да ви кажа отговорно, че щом омъжи се повторно жена ми, цялата й част ще бъде, сир Гримбер, за вас. Ако от този свят си ида, [2005] съпругата ми ще се види свободна и могла би с друг да тръгне. Щом един съпруг е в гроба, като че жена му това очаквала е само [2010] и с друг мъж скоро се събира. Аз лично, впрочем, не намирам, че моята се различава от другите. Тя си остава жена и само след три дена [2015] ще бъде пак ощастливена. Но ако кралят Лъв приеме монах да стана, в скоро време на̀й би се радвал той самият, защото ще отхвърля тия [2020] пороци, от които бях въвеждан непрестанно в грях.“ „Я престани, подлецо мръсен! — възкликнал Изангрен навъсен. — Измами ни ти толкоз пъти. [2025] Е, да, под расото видът ти навярно ще се промени… Но ако кралят отмени присъдата, дано от слава Бог цял живот да го лишава! [2030] Тук всичко живо ще намрази тоз, който дръзне да предпази един престъпник от въжето.“ „Сир Изангрен, върви където си тръгнал! — рекъл му Лисан. — [2035] Единствен Господ е призван за нашите дела да съди, но жертва би могъл да бъде невинният.“ Лъвът, ядосан, не се сдържал: „Но за какво са [2040] тез спорове? Кога най-сетне въжето някой ще му метне?“ Навярно много бързо щели да свършат те, ала видели, че малка група в равнината [2045] напредва. На Лисан жената летяла най-отпред на кон като на буен вихрогон, а пък след нея синовете пришпорвали безспир конете… [2050] Но мъката им във душите била тъй силна, че косите си скубели и тъй крещели, че виковете им ехтели околовръст. А изотзад [2055] препускал бързоходен ат, с богатства всякакви отрупан: с тях те целели да откупят Лисан. И всички плачешката промъкнали се през тълпата [2060] и само миг подир това склонили пред лъва глава. Тогава на Лисан жената се поклонила до земята и с глас треперещ промълвила: [2065] „Сир, в името на Бога, милост за моя мъж! Ако отстъпиш, за теб ще бъдат тези скъпи богатства. Твои са, сеньор.“ Крал Лъв вторачил остър взор [2070] в богатствата и важно казал: „Госпожо, толкова омраза изпитват моите васали към вашия съпруг. Едва ли тук има някой, на когото [2075] Лисан да не е мислил злото. И аз ще отмъстя за тях, защото неговият грях с бесило се изкупва само. Бароните от наглостта му [2080] са възмутени и държат тоз произвол да прекратят, наказвайки го най-сурово.“ „Сеньор — подела тя отново, — за милост най-смирено моля!“ [2085] „Да бъде Божията воля, госпожо! Само зарад вас ще му простя и тоз път аз. Ала при ново провинение недейте чака снизхождение.“ [2090] „Съгласна съм и обещавам повторно да не ти додявам.“ Когато най-подир лъвът решил да го освободят, извикал го и щом Лисан [2095] пред него се явил смълчан, предупредил го той най-строго: „Ще трябва да внимаваш много, Лисане! Днеска ти прощавам, обаче ако продължаваш [2100] и в бъдеще злини да вършиш, ти на бесилото ще свършиш.“ Щом се сред своите видял, Лисан направо засиял от радост и ги разцелувал. [2105] Той тъй не би се развълнувал от нищо друго в този свят. Такъв невероятен яд усетил Изангрен в душата, че идвало му вдън земята [2110] да рухне. Паника страхотна обзела другите животни: нали престъпникът пак можел да им зло стори, не дай Боже. Но в тоз миг кралят забелязал, [2115] че катафалка се показва по пътя в равното поле, а в нея — мъртвият Пеле. Отзад била жена му Шов, подире й сестра й Фов [2120] и другите сестри и братя, а пък след тях били децата и братовчеди шейсетина. Гъмжило мише от стотина потомци, все опечалени, [2125] с плача си цялата вселена огласяло и накъм двора, изнемощяло от умора, напредвало. Добрият крал разстроил се, като видял [2130] как всички те, с лица унили, полека-лека приближили. В тоз миг Лисан решил да прати съпругата си и децата в дома си — предпочитал сам [2135] смъртта си да посрещне там. Щом катафалката в палата пристигнала, в сълзи облята Фов до лъва се доближила, през плач извикала: „Сир, милост!“ [2140] и мигом паднала в несвяст. И катафалката тогаз катурнала се. Скръбен вик срещу коварния кръвник над множеството се разнесъл. [2145] Тъй силен бил, че гръм небесен не би се чул. Лисан решил, че само с бяг би се спасил сред оглушителната врява. В тоз миг лъвът възнамерявал [2150] да приведе във изпълнение присъдата. За съжаление оказало се твърде късно. Лисан сколасал да отблъсне тълпата, в стар дъб поглед вперил [2155] и до върха се изкатерил. В миг всички други под дървото застанали във кръг, защото били решени да държат Лисан в обсада. А лъвът [2160] до ствола бързо приближил и на беглеца наредил да слезе долу час по-скоро. „Сир, по-съм си добре тук горе. Ако все пак се закълнат [2165] бароните, че никой път от двора ни един на мене въжето няма да надене, ще сляза. Щом сте под дървото събрани днес, нима доброто [2170] ми мислите? Е, останете там долу и си разкажете оназ история, която се беше случила в гората със Ланфроа и Ожие. [2175] Тоз дъб тъй мило ме прие, че както в клоните съм сгушен, цял ден могъл бих да ви слушам.“ Лъвът направо побеснял, на свойте заповед издал [2180] тозчас дъба да повалят. Побързали да донесат секири и със настървение, жадувайки за отмъщение, дървото взели да секат. [2185] Лисан си рекъл: „Този път загазих… Краят ми е близко.“ От клон на клон той доста ниско се смъкнал, с камък във ръката лъва тъй хряснал по главата, [2190] че стреснатият суверен видял звезди посред бял ден и във несвяст се строполил. Народ го наобиколил да му помогне да се вдигне. [2195] А пък Лисан, без да му мигне окото, слязъл и веднага от двора надалеч избягал. Между бароните тогава настъпила ужасна врява: [2200] ядосвали се, че друг път едва ли пак ще заловят с капан или пък чрез обсада това изчадие на ада. А кралят, с рана на главата [2205] пренесен бил завчас в палата: там осем дни лекуван бил, дордето се възстановил.
