Читать «Розата и бодилът» онлайн - страница 8

Кралският дворец бе разположен в централната част на града, обсаден от търговци. Край крепостния ров сергиите им предлагаха всякакви сезонни плодове и зеленчуци, печива, опушено месо, всякакви разновидности сайдер, а също и кожени стоки. Недалеч от портата се бяха настанили трима цигулари, обкръжили хвърлена за подаяния шапка. Из улиците се разхождаха по-низши благородници в плащове и пелерини. Тези от по-висшите кръгове се придвижваха с помощта на карети.

Ройбън и принцесата се насочиха право по павирания булевард, покрай статуята на Толин Есендън. Макар да се говореше, че първият владетел на Меленгар бил дребничък, тук той бе изобразен в огромни мащаби, почти божествен на вид, яхнал свиреп кон. Творецът очевидно се бе старал да пресъздаде излъчването на Толин, а не само външния му вид: все пак Толин бе човек, успял да надвие страховития Лотомад и да създаде Меленгар сред останките от гражданска война.

Никой не застана на пътя на двамата, но мнозина от подминаваните се покланяха почтително. Няколко шумни разговора секнаха при приближаването им. Ройбън се чувстваше смутен заради втренчените погледи, но принцесата изглежда не ги усещаше, с което прибавяше още един повод за възхищение.

Извън града принцеса Ариста ускори хода си. Неговата кобила продължи с неприятно подскачане, накарало връчения му от Иън меч да трополи по бедрото му. Както бе казал конярят, жребецът на принцесата не вървеше в тръс. Тамариск пристъпваше с величие, целящо да избегне изцапването на подковите му.

Хилфред започваше да се чувства по-уверен на седлото. Едновременно с тази му увереност се зараждаше и усмивка. Той бе останал сам с нея, далеч от Елисън и Трите злини, яздеше кон, а на пояса му висеше меч. Така трябваше да живее един мъж. Така щеше да изглежда всеки един ден от живота му, ако се бе родил благородник.

Но ориста бе отредила на Ройбън да поеме по стъпките на баща си и да се присъедини към войниците на краля. Службата му щеше да започне с пост някъде на стената или на крепостната порта, а с течение на времето (и малко късмет) щеше да го отведе сред по-високите рангове. Ричард Хилфред бе сержант от кралските телохранители: един от людете, отговорни за безопасността на владетеля и семейството му. Подобна длъжност определено носеше предимства: например позволяваше на необучен син да получи гарантирано място. В мирно време войниците си живееха добре. Но до този момент Ройбън не бе видял нищо добро в замъка Есендън.

Само след седмица щеше да настъпи рожденият му ден, когато юношата щеше да нахлузи червено-златната униформа. Пак щеше да остане най-млад и най-слаб, но поне повече нямаше да се набива на очи, а щеше да има свое място. Макар че въпросното място не включваше гърба на расов кон. Колко по-хубав бе рицарският живот, свързан със свободно кръстосване на пътищата, търсене на приключения и сдобиване със слава. Не, подобно бъдеще очакваше оръженосците — като наказание за всички онези откраднати ябълки и за побоите, които му бяха нанесли.