Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 164

— Приеми сделката, Дейв — подкани го Демарко. — Вземи всичките пари на Кембъл и го изпрати в забравения от бога Айдахо. Изпрати го да работи на нефтена платформа. Животът му става ад, ти разрешаваш три случая, които Комисията се опитва да разплете от двайсет години, и изпращаш един убиец в затвора. Не е ли достатъчно?

— Убиец ли? Кого е убил Макграт?

— Ричард Претър.

— Можеш ли да го докажеш?

— Не, и точно заради това трябва да погнеш Макграт. Обаче без показанията на Кембъл никога няма да се добереш до него. Адски трудно ще спипаш Кембъл и той няма да свидетелства срещу Макграт, ако не получи сделката.

— Съмнявам се — отговори Дейв, — сега, когато вече знаем…

— Съгласен съм с Демарко — обади се най-накрая Ранди Сойър. — Шансовете ни да осъдим Моли са нищожни. Да пипнем този тип — кимна той с брадичка към Кембъл — и Макграт. Вече имаме половин милион долара, които можем да върнем на данъкоплатците, и разполагаме с още три-четири милиона от авоарите на Кембъл и Макграт. Може би повече. — Сойър се засмя. — Бих казал, че не е зле за двама държавни чиновници, Дейв.

— Не знам — инатеше се Дейв. — Мисля, че…

— Дейв — поде Сойър, — мисля, че двамата с теб трябва да си поговорим на четири очи.

Най-сетне, помисли си Демарко.

Когато Дейв и Ранди Сойър се върнаха в заседателната зала, Ранди обяви:

— Ще приемем сделката.

Дейв не каза нищо, но бузите му бяха поруменели. Като че ли току-що беше получил строг урок и му бяха наредили да остане в ъгъла.

Даниъл Кейн попита дали някой иска питие, докато секретарката му подготвя някои документи за подпис. Дъг Кембъл тутакси се съгласи. Ранди също.

— За мен не — обади се Дейв, за да покаже, че няма да участва в празненството.

Демарко се извини, че закъснява за друга среща, което беше нищожна лъжа в сравнение с другите, които беше изрекъл през последния час. На излизане хвърли последен поглед към Дъглас Кембъл. Изглеждаше удивително доволен, след като току-що беше научил, че ще има досие на осъден престъпник и ще бъде изселен в някое забравено от Бога място, където ще работи на минимална заплата.

Горкичкият Кембъл.

Не го знаеше, обаче нямаше да попадне в Програмата за защита на свидетелите. Щеше да отиде в затвора. И никога нямаше да похарчи парите, които Ричард Претър му беше скътал.

61

Били наблюдаваше пристана, докато играеше на машината за пинбол и жестикулираше ожесточено, докато местеше топчето. Пиеше кока-кола. Били беше алкохолик, но никога не пиеше по време на работа.

Делрей разлистваше някакво голф списание и се питаше дали не би могъл да вкара няколко топки, след като приключат тук.

— Ето го, идва — оповести Били. — Най-накрая. Мислех, че този тип ще чука цяла вечност. Не че го виня, с тяло като нейното.

Делрей погледна над списанието си. Мадамата направо се влачеше по пристана. Ако не се научеше да върви по-пъргаво, задникът й щеше да стане колкото фургон. Трябваше да признае обаче, че беше хубава жена.

Щом приятелката на Макграт потегли с колата си, Делрей се надигна.

— Да приключваме.

Двамата спокойно поеха напред и Били попита защо повечето яхти са с женски имена.