Читать «Римските легиони» онлайн - страница 2

— Така беше заповядал Цезар — сви рамене Мацер.

— Не е истина — извика Хила; — заповедта за това не беше издал Цезар, ами Лабиен. Къде ти Цезар, той беше прекалено много политик, за да направи такова нещо, а Лабиен беше военен.

— Галба беше истинският военен — каза Булио, — защото не се страхуваше; а Лабиен се намираше винаги половин миля зад фронта, да не би да го сполети нещо случайно. Къде беше Лабиен, когато ни обкръжиха нервите, а? Тогава убиха центуриона ни и аз, като най-старши десетник, трябваше да поема командуването. „Момчета“, казах им аз, „който отстъпи само една крачка…“

— Това с нервите — прекъсна го Стробус — беше детинска работа; те ви обстрелваха с шишарки и жълъди. Много по-лошо беше с арверните.

— Приказки си приказваш — възрази Мацер, — арверните ние изобщо не можахме да ги стигнем. Нямате си представа, то беше нещо като лов на зайци.

— В Аквитания — каза Хила — аз улучих веднаж един елен; ама парче беше, рогата му бяха разклонени като дърво — два коня трябваше да го довлекат в лагера.

— Това нищо не е — заяви Стробус, — в Британия какви елени имаше да знаете!

— Леле, дръжте ме да не падна — извика Булио, — Стробус ще не разправя, че е бил в Британия!

— А пък ти да не би да си бил — обърна се към него Мацер. — Хей, Онократе, донеси вино! Ще ви кажа, че съм срещал много лъжци, които са разправяли, че са били в Британия, но не съм вярвал на никого.

— А аз бях — каза Хила. — Бях закарал свини. Там беше седми, осми и десети легион.

— Бабини деветини — изрази мнението си Стробус. — Десети легион по-далече от Секванския лагер никога не е ходил. Да ги бяхте видели какви бяха излъскани, докато да дойдат в Алесия. Ама там здравата ги наредиха тия сукалчета.

— Там всички ядохме боя — каза Булио. — Пердашиха ни като брашнен чувал и все пак накрая спечелихме сражението.

— Не беше така — възрази Мацер. — Това изобщо не беше кой знае колко голямо сражение. На сутринта, като излязох от палатката…

— Не беше така — каза Хила. — Тя, тая при Алесия, започна още по тъмно.

— Иди копай гробища — каза Булио; — цялата работа започна, след като бяхме обядвали; точно бяхме яли овнешко…

— Това не е истина — каза Хила, като удари с юмрук по масата. — При Алесия ни даваха само говеждо, кравите бяха заболели нещо. Никой вече не искаше да го яде.

— А пък аз ти казвам, че беше овнешко — настояваше Булио. — Нали тогава беше дошъл при нас стотникът Лонгус от пета легия.

— Гледай какви ги разправя — каза Мацер. — Та Лонгус беше при нас във втори легион, а когато бяхме при Алесия, него отдавна го бяха убили. В пети легион беше Хиртус.

— Това не е вярно — каза Хила. — В пети легион беше оня — как го казваха? — сетих се, Корда.

— Гле'й го — не се съгласяваше Булио — Корда беше в Масилия. Лонгус беше и стига толкова: дойде и каза „да му опустее и дъжда“…

— Дрън-дрън — извика Стробус. — Не беше така. При Алесия тогава изобщо не валя дъжд. Страшна горещина беше, нали си спомням как се беше вмирисало свинското.