Читать «Римските легиони» онлайн

Четирима от ветераните на Цезар, които след участието си в галския и британския поход се бяха върнали, увенчани със слава и с най-големия триумф, какъвто е виждал светът, та тези четирима герои, казвам, а именно Булио, бивш десетник, Луциус, заради своята мършавост наричан Мацер, Сартор, известен под прозвището Хила, ветеринар на втори легион, и най-сетне Стробус от Гета, се бяха събрали в кръчмата на сицилийския грък и голям шмекер Онократ, за да си припомнят заедно великите и паметни военни събития, на които те някога бяха свидетели. И тъй като беше жега, Онократ изнесе масата им на улицата и там четиримата войници си пиеха виното, като разговаряха високо помежду си. Нищо чудно, че скоро около тях се струпаха хора от улицата, занаятчии, магаретари, деца и жени с пеленачета на ръце, за да слушат разказите им. Трябва да знаете, че славните дела на великия Цезар тогава все още привличаха вниманието на всички римски граждани.

— Слушайте значи — каза Стробус от Гета — да ви разкажа какво се случи, когато на реката срещу нас се бяха изправили трийсет хиляди сенони.

— Чакай — поправи го Булио, — преди всичко сеноните не бяха трийсет хиляди, а най-много да имаше осемнайсет хиляди, второ, ти беше в девети легион, който никога не се е сражавал със сеноните. Вие тогава лежахте на лагер в Аквитания и ни кърпехте обувките, легионът ви нали беше само от кундураджии и кърпачи? Ха сега карай нататък.

— Имаш грешка — възрази Стробус. — Ако искаш да знаеш, тогава ние се намирахме в Лутеция. А колкото до обувките ви, ние ги кърпехме, вярно, ама това беше след бягството ви от Герговия, съвсем ги бяхте протрили. Какъв пердах ядохте само тогава вие и пети легион, и така ви се падаше.

— Не беше така — каза Луциус, когото наричаха Мацер. — Пети легион никога не е бил при Герговия. Пети легион го тупаха още при Бибракте и оттогава не го биваше за нищо друго освен за плячкосване. Като петия друг легион нямаше — каза Мацер и плю надалече.

— А кой беше виновен за това — каза Булио, — че пети легион при Бибракте загази с двата крака. Предните позиции трябваше да се заемат от шести легион, който трябваше да смени петия, ама на клинчарите от шестия хич не им се искаше. Нали тъкмо се бяха върнали от женските в Масилия…

— Приказваш врели-некипели — възрази Сартор, по прякор Хила, — шести легион изобщо не е бил при Бибракте; той стигна на фронта едва при Аксона, когато командуването беше поел Галба.

— Що си не гледаш фелдшерството, като не ги разбираш тия работи — рече Булио. — На Аксона беше втори, трети и седми легион. Шестия ебуроните отдавна го бяха пратили на почивка да нанка у дома.

— Всичко това открай докрай е лъжа — каза Луциус Мацер. — Истината е само това, че втори легион, в който служих аз, се би на Аксона; останалото е лично твоя измислица.

— Що ли приказваш и ти — каза Стробус от Гета. — На Аксона вие хъркахте на резервната линия и когато се събудихте, битката беше свършила. Да опожарите Генабум, за това бяхте кадърни вие, и да съсечете няколкостотин цивилни, задето бяха обесили трима лихвари, и на това бяхте способни.