Читать «Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)» онлайн - страница 8

— А, прекрасната ми любима чака нетърпеливо завръщането ми.

Тя се измъкна от сенките и направи реверанс.

— Милорд.

— Трябваше да го видиш, любима. — Очите на Сетберт блестяха с възторжен детски поглед. — Просто зашеметяващо.

Тя усети как стомахът й се сви.

— Сигурна съм, че е била впечатляваща гледка.

Сетберт се усмихна.

— Всичко, на което се надявах. И повече дори. — Той се огледа наоколо, сякаш внезапно си спомни за хората си, и се обърна към тях. — Ще говорим после. — Изчака ги да се отдалечат и се завъртя към Джин. — Утре ще организираме официален пир — каза й тихо. — Научих, че Рудолфо и Скитащата армия ще пристигнат преди обяд. — Очите му се присвиха. — Очаквам да си ослепителна.

Не беше срещала горянския крал, но баща й го описваше като възхитителен и безпощаден, макар и леко превзет. Деветте горски дома бяха относително изолирани в края на Новия свят, настрани от градовете по делтата на трите реки и Изумрудения бряг.

Джин Ли Там се поклони.

— Нима някога не съм била ослепителна, милорд?

Сетберт се засмя.

— Мисля, че сияеш само за баща си, Джин Ли Там. А аз съм просто скучна курвенска работа. — Той се надвеси над нея с усмивка. — Но Уиндвир променя нещата, нали?

Това, че Сетберт я нарече курва, не я изненада, нито пък я нарани. Наистина беше скучна работа. Но фактът, че бе споменал баща й открито два пъти през последните два дни, я накара да се замисли. Запита се от колко ли време знае. Надяваше се, че е отскоро.

Джин преглътна.

— Какво искате да кажете?

Лицето му помръкна.

— И двамата сме наясно, че баща ти също е курва. Танцуваше за пари в скутовете на андрофрансините и шепнеше клюки в косматите им уши. Неговото време отмина. С братята и сестрите ти ще останете сираци. Трябва да се замислиш какво ще е добро за теб, преди да останеш без избор. — Светлината в лицето му се завърна и гласът му стана почти весел. — Тази вечер ще вечеряме заедно. — Той я целуна по бузата. — Ще празнуваме новото начало.

Джин потръпна, но се надяваше, че е останало незабелязано.

Продължи да стои на мястото си, треперейки от гняв и страх, дълго след като Сетберт се бе завърнал с подсвиркване в лагера.

Петронус

Петронус не можеше да спи. Не можеше да яде и да лови риба. От два дена стоеше на верандата си и гледаше как димът от Уиндвир се разнася постепенно на северозапад. Малко птици минаваха край залива Калдус, но всеки ден се отбиваха кораби на път за Изумрудения бряг. Все пак знаеше, че още е рано за вести. А и от пушека се виждаше, че няма как вестите да са добри.

Хирам, кмет и най-близкият му приятел от детството, се отбиваше всеки следобед.

— Все още няма вест — каза той на третия ден. — Няколко представители на градовете-държави са тръгнали на север с армията на Сетберт да почетат родството с Ентролузия. Според някои пътували цял ден, преди да се появи облакът. Горянският крал събира Скитащата армия в западните степи. Интендантите им купуваха провизии от града.

Петронус кимна, без да откъсва поглед от небето.