Читать «Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)» онлайн - страница 18

— Имам малко време — обърна се той към металния човек. — Разкажи ми повече.

Стъклените очи примигнаха и се осветиха.

— Добре, милорд. — Тракане, пукане, изсвирване. — Естествено, пергаментът с липсващия текст от „Седемте какофонични смърти“ на Ксум И’Зир дойде при мен за превод и каталогизиране.

— Естествено — обади се Рудолфо.

— Работех крайно внимателно, лорд Рудолфо. Държахме липсващия текст на сигурно място, далеч от другите, за да няма опасност да се смеси с пълното заклинание. Аз бях единственият мехослуга, занимаващ се с тази задача, и познанията ми от работата с предишните фрагменти бяха надлежно отстранени.

Рудолфо кимна.

— Как?

Металният човек почука по главата си.

— Сложно е, милорд. И сам не го разбирам напълно. Андрофрансините пишат метални текстове, те определят нашите спомени, действия и възможности. — Исаак сви рамене.

Рудолфо се колебаеше между три различни чифта меки чехли.

— Продължавай.

Металният човек въздъхна.

— Няма много повече. Заведох, преведох и копирах липсващия текст. Отне ми три дена и три нощи, за да свърша работата и да я проверя отново. Накрая се върнах при брат Чарлс да изтрие паметта ми.

Рудолфо се присети внезапно и вдигна ръка, без да е сигурен защо е толкова учтив с механичния.

— Винаги ли ти трият паметта след работа?

— Рядко. Само когато става въпрос за опасни и важни неща, милорд.

— Припомни ми по-късно да се върнем пак на този въпрос. Продължавай. Нямам много време.

— Оставих пергамента в сейфа, излязох от стаята с каталога и видях как сивият гвардеец заключи след мен. Върнах се при брат Чарлс, но кабинетът му бе заключен. Изчаках. — Металният човек изсвири и изтрака.

Рудолфо си избра меч с украсена ножница и го затъкна в пояса си.

— И?

Металният човек се разтресе. От ауспуха му излезе пара. Превъртя очи и започна да скимти силно.

— И? — попита Рудолфо с по-остър глас.

— За момент ми причерня, милорд. Когато се опомних, стоях в центъра на града и крещях думите от „Седемте какофонични смърти“ към небето. Всичките думи. Опитах да спра. — Той подсмръкна и металното му тяло се разтресе. — Не можех да спра. Опитвах, но не можех.

Рудолфо усети мъката на механичния и стомахът му се сви. Спря се на входа на шатрата. Трябваше да тръгва, но не знаеше какво да каже.

— Накрая обърнах гласовия си протокол — продължи металният човек. — Но беше късно. Дойдоха чудовищата на смъртта. Паяците на чумата. От серните облаци заваля огън. Всичките Седем смърти. — Той подсмръкна отново.

Рудолфо поглади брадата си.

— Защо мислиш, че се е случило?

Металният човек вдигна поглед и поклати глава.

— Не знам, милорд. Някаква неизправност.

— Или злодеяние. — Рудолфо плесна с ръце и Грегорик се появи от нощта. — Искам Исаак да бъде под охрана постоянно. Никой, освен мен, да не говори с него. Ясно ли е?

Грегорик кимна.

— Разбрано, генерале.

Рудолфо се обърна към металния човек.