Читать «Ракът» онлайн - страница 4
Борис Виан
— Има ли работа? — попита Жак. — Не ми се свири вече в коридора. В края на краищата камерната музика си е камерна музика.
— Да не искаш да кажеш, че заради мен си хванал бронхилис? Нали всички свирихме в този коридор…
— Зная — отвърна Жак, — но аз бях на течението и затова на вас нищо ви няма.
— Стига глупости — заяви диригентът. — Впрочем ти винаги си бил придирчив.
— Не — отвърна Жак, — просто не обичам да боледувам, това е мое право.
— Би трябвало да те сменя — продължи диригентът. — Не може да се свири с човек, който се сърди за всичко.
— Та аз насмалко щях да пукна!…
— Стига си ми додявал — каза диригентът. — Нямам никаква вина. Кога ще можеш да свириш?
— Не зная — отвърна Жак. — Отпаднал съм.
— Започваш да прекаляваш — каза диригентът. — Не може да се работи така. Ще помоля Алберт да те замести.
— Дай ми двата хонорара, които ми дължиш. Трябва да платя на хазяйката.
— Нямам в себе си — отвърна диригентът. — Довиждане. Отивам при Албер. Имаш непоносим характер.
— Кога ще ми платиш? — попита Жак.
— Уф… Ще ти платя — каза диригентът. — Тръгвам.
Пръстите на Жак бродеха по челото му, очите му бяха притворени. Може да се съберат четири килограма?…
VII
Малкият спиртник войнствено бръмчеше и водата, раздразнена от шума, се разтрепери в алуминиевата тенджера. За такъв малък спиртник водата беше много, но като завреше, щеше да й се види краят.
Жак чакаше. За да не седи със скръстени ръце, посвирваше на тръбата. През цялото време не успяваше да достигне си бемола с два сантиметра, но най-после го хвана и го смаза между двата си пръста, доволен от победата си. Техниката му се връщаше.
Спря, защото болката също се връщаше в главата му. И водата завря.
— Може би ще са повече от четири килограма — каза той. — Да видим…
Взе един голям нож и си отряза главата. Сложи я във врящата вода с малко сода, за да се изчисти и да получи чисто тегло. А после умря, преди да довърши работата, защото това се случи през 1945 година и медицината още не се беше усъвършенствувала, както сега. Той се качи на небето в голям кръгъл облак. Нямаше къде другаде да се дене.
Информация за текста
Boris Vian
L’écrevisse, 1949
Сканиране и разпознаване: Savcho, 2010
Коригиране: northeast, 2010
Издание:
Борис Виан. Човекът вълк. Разкази
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1989
Редактор: Екатерина Делева
Рецензент: Венко Христов
Художник: Димо Кенов
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Бонка Лукова
Коректори: Жанета Желязкова, Мая Поборникова
ЕКП 07/9536611311/5577-59-89
Разказите в сборника са подбрани от следните книги:
Boris Vian
Le Loup-garou
Les fourmis
Le Terrain Vague, 1968
Le Loup-garou
Ursula Vian
Christian Bourgois éditeur, 1970
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16830]
Последна редакция: 2010-07-17 12:30:00
1
Градински чай (фр.). — Б.пр.