Читать «Ракът» онлайн - страница 4

— Има ли работа? — попита Жак. — Не ми се свири вече в коридора. В края на краищата камерната музика си е камерна музика.

— Да не искаш да кажеш, че заради мен си хванал бронхилис? Нали всички свирихме в този коридор…

— Зная — отвърна Жак, — но аз бях на течението и затова на вас нищо ви няма.

— Стига глупости — заяви диригентът. — Впрочем ти винаги си бил придирчив.

— Не — отвърна Жак, — просто не обичам да боледувам, това е мое право.

— Би трябвало да те сменя — продължи диригентът. — Не може да се свири с човек, който се сърди за всичко.

— Та аз насмалко щях да пукна!…

— Стига си ми додявал — каза диригентът. — Нямам никаква вина. Кога ще можеш да свириш?

— Не зная — отвърна Жак. — Отпаднал съм.

— Започваш да прекаляваш — каза диригентът. — Не може да се работи така. Ще помоля Алберт да те замести.

— Дай ми двата хонорара, които ми дължиш. Трябва да платя на хазяйката.

— Нямам в себе си — отвърна диригентът. — Довиждане. Отивам при Албер. Имаш непоносим характер.

— Кога ще ми платиш? — попита Жак.

— Уф… Ще ти платя — каза диригентът. — Тръгвам.

Пръстите на Жак бродеха по челото му, очите му бяха притворени. Може да се съберат четири килограма?…

VII

Малкият спиртник войнствено бръмчеше и водата, раздразнена от шума, се разтрепери в алуминиевата тенджера. За такъв малък спиртник водата беше много, но като завреше, щеше да й се види краят.

Жак чакаше. За да не седи със скръстени ръце, посвирваше на тръбата. През цялото време не успяваше да достигне си бемола с два сантиметра, но най-после го хвана и го смаза между двата си пръста, доволен от победата си. Техниката му се връщаше.

Спря, защото болката също се връщаше в главата му. И водата завря.

— Може би ще са повече от четири килограма — каза той. — Да видим…

Взе един голям нож и си отряза главата. Сложи я във врящата вода с малко сода, за да се изчисти и да получи чисто тегло. А после умря, преди да довърши работата, защото това се случи през 1945 година и медицината още не се беше усъвършенствувала, както сега. Той се качи на небето в голям кръгъл облак. Нямаше къде другаде да се дене.

Информация за текста

Boris Vian

L’écrevisse, 1949

Сканиране и разпознаване: Savcho, 2010

Коригиране: northeast, 2010

Издание:

Борис Виан. Човекът вълк. Разкази

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1989

Редактор: Екатерина Делева

Рецензент: Венко Христов

Художник: Димо Кенов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Бонка Лукова

Коректори: Жанета Желязкова, Мая Поборникова

ЕКП 07/9536611311/5577-59-89

Разказите в сборника са подбрани от следните книги:

Boris Vian

Le Loup-garou

Les fourmis

Le Terrain Vague, 1968

Le Loup-garou

Ursula Vian

Christian Bourgois éditeur, 1970

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16830]

Последна редакция: 2010-07-17 12:30:00

1

Градински чай (фр.). — Б.пр.