Читать «Ракът» онлайн - страница 3

— Вече кашлям по-малко — помисли си той.

Гърдите му дишаха равномерно, дробовете му почти не хриптяха. Предпазливо протегна лявата си ръка и взе тръбата от стола до леглото. Сложи я до себе си, после отново вдигна ръце към главата, пръстите му се плъзнаха от тила към подутото теме, докоснаха челото и пробягнаха по ръба на очните орбити.

IV

— Тук са единайсет литра — каза хлебарят.

— Няколко изгубих — извини се Тежарден. — Матракът пропуска по малко.

— Не е чиста — добави хлебарят. — Ако го смятаме десет литра, ще бъде по-правилно.

— Все пак вие ще продадете единайсет литра.

— Естествено — отвърна хлебарят, — но съвестта ще ме гризе. Това влиза в сметката.

— Имам нужда от пари — подхвърли Жак. — От три дни не свиря.

— И аз имам нужда — каза хлебарят. — Поддръжката на кола с двайсет и девет конски сили ми излиза скъпо, да не говорим, че слугите ме разоряват.

— Колко ще ми дадете? — попита Жак.

— За бога! — отвърна хлебарят. — Предлагам ви по три франка на литър и единайсет ги смятаме за десет.

— Добавете нещо — каза Жак. — Това е много малко.

— Добре! — съгласи се хлебарят. — Нека да са трийсет и три франка, но това е последно.

— Давайте! — каза Жак.

Хлебарят извади от портфейла си шест банкноти по седем франка.

— Върнете ми девет франка.

— Имам само десет на цяло — призна Жак.

— Това оправя работата — отвърна хлебарят.

Той прибра парите, вдигна кофата и се отправи към вратата.

— Опитайте се да съберете още — каза той.

— Не — каза Жак. — Вече нямам температура.

— Толкова по-зле — заключи хлебарят и излезе.

Жак отново вдигна ръце към главата си и започна да опипва деформациите. Опита се да поеме черепа си, би искал да разбере точно колко тежи, но трябваше да изчака, докато оздравее напълно, а и шията му пречеше.

V

С мъка отхвърли завивките. Пред него лежаха слабите му крака, накъдрени от петдневното бездействие. Умърлушено ги разгледа, опита се да ги изглади с длан, не успя, седна отчаян на ръба на леглото и най-после стана криво-ляво. Накъдрените от влагата крака го бяха скъсили с цели пет сантиметра. Изду гърди и ребрата му изпукаха. Болестта беше оставила следи. Халатът му падаше на дълги унили гънки върху хлътналия задник. Омекналите устни и отеклите пръсти нямаше да му позволят вече да свири, веднага му стана ясно.

Отчаяно се отпусна на стола и обгърна главата си с ръце. Пръстите му машинално опипаха слепоочията и натежалото чело.

VI

Диригентът на оркестъра, в който Жак свиреше, се качи по стълбата, спря за малко пред вратата, прочете табелката и влезе.

— Добър ден — каза той. — Е, по-добре ли си?

— Тъкмо се вдигам — каза Жак. — Много съм отпаднал.

— По стълбището мирише странно — каза диригентът.

— От хазяйката е — каза Жак. — Никога не си закопчава пеньоара.

— Хубаво мирише — каза диригентът. — На зайчарник.

— Да — отвърна Жак.

— Кога се връщаш да свириш? — попита диригентът.