Читать «Райският кът» онлайн - страница 3

Изведнъж екранът угасна, като че ли някой изтри белия блясък, и се показа пейзажът на планетата Пар.

— А! Изглежда, нашите молби бяха чути! Повредата е отстранена!

— Да, сега вече е добре! Само че никога не съм предполагал, че планетата Пар може да изглежда така.

Не беше необходимо да чака обясненията на професора, защото това, което се виждаше на екрана, беше гледка, която надминаваше и най-богатото въображение. Пред тях се простираше до безкрая опустошена земя. Тук-там стърчаха самотно изсъхнали дървета. Внезапно нещо записка силно и често: „Пи-пи-пипи…“.

— А този звук какъв е?

— Това е сигналът на гайгер-мюлеровия брояч. Ужасно нещо, радиоактивните излъчвания са прекомерно силни!

— В такъв случай там хора изобщо не биха могли да живеят!

— Не само хора, но и никакво живо същество! Изключено е.

В това време на екрана се появи някакво същество, което се движеше.

— Гледайте! Излиза, че там все пак има живи същества!

Съществото се появи от лявата страна на екрана.

— Не ви ли прилича на човек?

— Как изглежда само! Сигурно добре си живее сред тези интензивни радиоактивни излъчвания! Само че като че ли видът му е малко измъчен.

Живото същество, което приличаше на човек, ходеше или по-скоро се мъчеше да движи тялото си, като постоянно залиташе и от време на време падаше. През това време образът му на екрана се увеличи.

— Какво ужасно лице! Кожата се свлича на струпеи!

— Страшна гледка! Като наблюдавам това, мога да направя заключението, че неотдавна на планетата е избухнала ядрена война. Предполагам, че това е правилната хипотеза.

От кожата на съществото изтичаше на капки някаква течност. От време на време храчеше кръв. Раменете му конвулсивно потръпваха.

— Жестока гледка! Сигурно са използували оръжие с бактерии, срещу които няма лекарства, или пък отровни газове. Съвсем не е планета, която хората трябва да посетят!

— Излезе, че това не е райското кътче на Вселената! — Сега виждате колко е добре, че не се налага ние самите да кацаме на такива планети! — Вижте! Това лава ли е?

След съществото, което едва се влачеше по екрана, пълзеше нещо яркочервено, което много приличаше на лава. Цифрите в десния ъгъл на екрана, които показваха температурата, с луда бързина започнаха да се увеличават.

— Да, така е. Вероятно вследствие на мощен подводен взрив е започнало разместване на пластовете на кората на планетата.

— Телевизионната ракета сигурно също ще бъде разрушена?

— Да, така е, но тъй като ние се убедихме окончателно, че планетата Пар не става за живеене, можем да считаме, че телевизионната ракета изпълни своята мисия блестящо. Това не трябва да ни отчайва. Ще продължаваме да изпращаме телевизионни ракети до други. планети и ще продължаваме да работим в тази насока, без да губим надежда…

Лавата беше покрила вече целия екран, гайгер-мюлеровият брояч пищеше лудо, докато накрая престанаха всякакви сигнали.

— Измори ли се? — като че ли казаха на своя си език жителите на планетата Пар.