Читать «Райският кът» онлайн

Шиничи Хоши

Райският кът

— Уважаеми телевизионни зрители! Започва предаването, което цялото човечество отдавна очаква! Изпратената далече в Космоса телевизионна ракета най-после започва да се приближава към планетата Пар. И така, благодарение на електровълните, които достигат до нас, преминавайки огромно космическо разстояние, ние ще можем да ви представим събитията от доближаването до планетата Пар до кацането на повърхността й. — Гласът на говорителя се разнасяше по цялата телевизионна мрежа и звучеше във всеки дом. — Докато се извърши настройката на образа, ще помолим професора — директор на научноизследователския институт по астрономия, които беше така добър да приеме нашата покана и да дойде в студиото, да отговори на няколко въпроса.

На екрана се появи професорът, които държеше в ръцете си блестящ сребрист макет на телевизионната ракета.

Говорителят се обърна към професора:

— Броени минути ни делят от момента, когато ще имаме възможност да видим как изглежда планетата Пар. Изглежда, възможностите на телевизионната ракета са нещо изключително, така ли е?

— Струва ми се, че много отдавна, когато започнахме да пускаме телевизионни ракети, ние говорихме за техните възможности, а сега само ще добавя, че става дума за малка телевизионна ракета, на борда на която няма хора, а е монтирана камера за цветно изображение. Когато се готви полет на ракета с хора на борда, съоръженията и подготовката са много по-сложни, докато при безпилотните ракети благодарение на телевизионните устройства ние имаме възможност да погледнем във всяко кътче на неизвестната планета, и ако преценим, че си струва тази планета да бъде посетена от хора, едва тогава изпращаме ракети с хора на борда. Може да се каже, че телевизионните ракети са наши очи, които сме изпратили във Вселената… — обясни накратко професорът, като от време на време насочваше нещо по макета, които държеше в ръцете си. Говорителят леко кимаше с глава. — Настройката на изображението най-после е привършена. И така, започва прякото предаване!

Изображението прекъсна и веднага след това отново се появи. Разстилаше се безкрайно космическо пространство, пълно с тишина. В средата на екрана изплува бледосиньото изображение на планетата Пар, което ставаше все по-голямо и по-голямо.

— Вече е съвсем близко! — каза говорителят възторжено.

— Каквото и да видим на планетата, това е велик момент! — каза професорът, а в гласа му трептеше вълнение.

Говорителят, който започна да играе ролята на зрител, попита професора:

— В Космоса има толкова много планети. Защо при изстрелването на тази телевизионна ракета 6е избрана за нейна цел именно планетата Пар? Кажете, ако обичате, и нещо за това, какво очакват милионите хора от този полет?

— Планетата Пар по своето положение и по други показатели много прилича на Земята. Например температурата, съдържанието на кислород, наличието на вода и други не се отличават много от тези на нашата планета и ние смятаме, че ако отидем на планетата Пар, там няма да се живее лошо.

— Тоест защото е изключително многообещаваща в качеството си на бъдеща колония на Земята. Това ли имате предвид?