Читать «Разходка» онлайн - страница 4

Кардоман:

— Отдавна ли имате усещането, че сте извънземно същество?

— Малко след като се родих на Алдебаран.

Кардоман:

— Ще спестим много време, ако признаете, че сте в плен на странни идеи.

Папазиан:

— Точно толкова, колкото ако вие признаете, че съм алдебаранец, попаднал в затруднено положение.

Кардоман:

— Шшт, тихо! Слушай, приятел, такова изявление може да те докара дявол знае докъде.

Папазиан:

— Шшт, тихо!

Нещата вървяха на добре. Нощите се сменяха с дни, седмиците се натрупваха в месеци. Хол имаше моменти на прозрения и доктор Кардоман се радваше. Алина пишеше мемоари под заглавие „Изповед на една жена, чийто мъж вярваше, че е от Алдебаран.“

Веднъж Хол каза на Кардоман:

— Изглежда паметта ми се връща.

— Хм.

— Спомних си, когато бях осемгодишен. Поих с какао едно железно фламинго край малка беседка, а наблизо мъкнеше своите води река Чесапик.

— Лъжлива памет от филми — прокоментира доктор Кардоман, след като надникна в досието му. — Когато сте били на осем, сте живели в Йънгстаун, Охайо.

— Дявол да го вземе! — чистосърдечно възкликна Папазиан.

— Но сте на правилен път — успокои го Кардоман. — У всеки има такава памет, тя скрива насладите и страховете на болната психика. Не се разстройвайте, това е добър признак.

Папазиан имаше и други спомени: за младост, която е прекарал като юнга на английска канонерка, за премеждия в Клондайк… Това безспорно бяха земни спомени, но доктор Кардоман търсеше друго.

* * *

В един хубав ден в дома дойде продавач на четки — искаше да види стопанката.

— Ще се върне след няколко часа — извини се Папазиан. — Сега има урок по старогръцки, а след това е на каменоделство.

— Прекрасно — рече продавачът. — Всъщност аз исках да поговоря с вас.

— Не ми трябват четки — отвърна Папазиан.

— Майната им на четките. Аз съм офицер от службата за връзки. Трябва да ви напомня, че отлепваме след точно четири часа.

— Отлепваме ли?

— Всички приятности рано или късно свършват. Даже отпуските.

— Отпуски ли?

— Я стига! — отряза го продавачът на четки или офицерът от службата за връзки. — Вие, алдебаранците, сте направо непоносими!

— А вие откъде сте?

— От Арктур. Как прекарахте времето с тукашните аборигени?

— Май се ожених за една местна — призна Папазиан.

— Истинска земна жена… Да, това е било включено във вашата програма. Е, тръгваме ли?

— Бедничката Полина, ще се разстрои.

— Тя се казва Алина. Все едно, и без това повечето земяни са постоянно разстроени. Но аз не мога да ви принудя. Ако пожелаете да останете, трябва да имате предвид, че следващият туристически кораб е след 50–60 години.

— Що не вървят по дяволите! — каза Папазиан. — Тръгвам с вас. Ама пак така нищо не си спомням — оплака се той на офицера.

— Естествено. Паметта ви остана в сейфа на кораба.

— Защо?

— За да не се чувствате в непозната обстановка. Ще ви помогна да се приготвите.

Корабът отлетя в полунощ. Полетът беше засечен от локаторите на ВВС. Изображението на екрана беше обяснено с голямо натрупване на метан, през чийто облак е прелетяло плътно ято лястовички.