Читать «Разходка» онлайн

Робърт Шекли

Разходка

Папазиан се появи, маскиран като човек. Бързо провери дали главата му си е на мястото. „Носът и върхът на обувките трябва да гледат в една посока“ — припомни си той. Всички системи функционираха отлично, включително и компактната душа, захранвана от батерийки за джобно фенерче.

Папазиан се оказа в неразбираемия, свръхестествен Ню Йорк, на кръстопътя на десет милиона човешки съдби.

Той излезе от телефонната кабина, за да се срещне с човеците. Веднага се натъкна на дебел мъж, около четирисетгодишен. Мъжът го спря и попита:

— Ей, приятел, как най-бързо да отида на ъгъла на Четирисет и девета и Бродуей?

Папазиан отвърна без никакво колебание:

— Опипвайте тази стена и когато намерите кухина, тръгвате направо. Този тунел го прокараха марсианците — когато все още бяха марсианци. Излизате точно на ъгъла на Четирисет и осма и Седмо авеню.

— Много остроумно! — промърмори мъжът и продължи, без да докосне стената.

— Какво невежество! — рече си Папазиан. — Трябва да го включа в рапорта.

Но нямаше понятие дали изобщо ще трябва да прави рапорт.

Беше време за хапване. Папазиан влезе в малка закусвалня на Бродуей, близо до Двайсет и осма улица, и попита бюфетчика:

— Бих искал да опитам един от вашите знаменити „хот-дог“.

— Знаменити ли? — изненада се бюфетчикът. — Де да беше дошъл този ден!

— Вече дойде — възрази Папазиан. — Вашите хот-дог се ползват с добра репутация в цялата Галактика. Някои преодоляват хиляди светлинни години само за да опитат тези питки с кренвирш и горчица.

— Глупости! — категорично отсече продавачът.

— Тъй ли? А може би трябва да ви кажа, че в момента половината от клиентите ви са пришълци. Разбира се, гримирани.

Половината клиенти прибледняха.

— Вие какво, чужденец ли сте? — попита бюфетчикът.

— Алдебаранец по майчина линия — обясни Папазиан.

— Е, тогава всичко е ясно.

* * *

Папазиан крачеше по улиците. Нищо не знаеше за живота на Земята и се радваше на своето неведение: колко много му предстои да узнава тепърва. Изумително е — изобщо няма представа какво ще прави по-нататък, на какъв ще се прави, за какво ще говори…

— Хей, приятелче! — повика го някакъв минувач. — Ще стигна ли по тази линия до Порт Вашингтон?

— Не знам — каза Папазиан и си беше истината.

За съжаление, в невежеството имаше известно неудобство. Някаква жена им обясни как се стига до Порт Вашингтон. Да научаваш нови неща е доста интересно, но Папазиан смяташе, че незнанието е по-увлекателно.

На една сграда висеше надпис: „Дава се под наем“.

Папазиан влезе и я нае. Вярваше, че е постъпил правилно, но дълбоко в душата си се надяваше да е грешка, защото така би било по-забавно.

Влезе млада жена.

— Добър ден. Аз съм госпожица Марш. Изпраща ме агенция. Да ви трябва секретарка?

— Разбира се. Името ви?

— Лилиан.

— Подходящо. Можете да пристъпвате към работа.

— Но тук няма нищо, дори машина.

— Купете всичко необходимо. Ето ви пари.

— А какви ще са изискванията към мен?

— Вие мен ли питате? — с мек укор отвърна Папазиан. — Нямам понятие с какво ще се занимавам дори аз самият.

— А какви са намеренията ви, господин Папазиан?