Читать «Разминаване» онлайн - страница 3

Публикувах няколко разказа в местните вестници, но това не ме зарадва, защото оттук нататък ми оставаше само графоманията, ако разбира се, не станеше чудо. Може би и песимизмът ми е помогнал, да се откажа така бързо. Не знам…

Анета и Боряна растяха здрави и жизнени. Търсеха своите места в живота и се готвеха да ги заемат. Катраненочерните коси на жена ми сега предателски сребрееха, а моите вече бяха оформили плешив ореол на светец. Когато го казах веднъж на жена си, тя ми отвърна, че такива дебели светци не съществували нито на небето, нито на земята. И наистина, шкембето ми прогресивно растеше, докато тя си остана със същата фигура както преди сватбата.

Изобщо всичко се нареди от добре по-добре, но не както го желаехме ние. Небето заменихме с покрива на поолющената отвън къща, полета на птиците с"Москвич", купен на старо. Живеехме на дребно. Така и не завърших книгата си. С това платих за голямото си самочувствие преди. Бяхме далеч от онзи звезден шепот, който така искахме да разгадаем. Примирихме се, защото иначе щяхме да бъдем просто пияни небесни самотници.

Информация за текста

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/934]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:18