Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 105

После се извърна от Марк и затова не видя клона, който се стовари върху главата му. Не чу тревожния глас на Марк, който каза:

— Съжалявам, д-р Шефийлд.

Честно казано, той дори не почувства удара, който го повали.

23.

Това беше вибрирането на приземяващия се катер, помисли си по-късно Шефийлд, когато се върна в съзнание. Смътно, болезнено долавяше нещо, което отначало не можеше да разбере.

Гласът на Марк стигна до него. Това беше първото му усещане. После, когато опита да се обърне и да застане на колене, усети, че главата му пулсира.

За известно време гласът на Марк беше само сбор от звуци, който не означаваше нищо за него. После те започнаха да се сливат в думи. Накрая, когато отвори очи и светлината пронизително нахлу, така че отново ги затвори, той успя да разбере изречения. Остана където си беше, с увиснала глава, като се държеше на едното си треперещо коляно.

Марк казваше със задъхан, висок глас:

— … хиляда души са мъртви. Само гробове. И никой не знае защо.

Имаше някакъв тътен, който Шефийлд не можеше да определи. Дрезгав, пресипнал глас.

После отново се обади Марк:

— Вярно е. Защо, според вас, всички тези учени са на борда?

Шефийлд болезнено се повдигна на крака и се отпусна край една от стените. Допря ръка до главата си и когато я свали, видя, че е окървавена. Косата му беше спечена и сплъстена от кръв. Стенейки, той залитна към вратата на кабината. Опипа за дръжката и бутна вратата навътре.

Трапът беше спуснат. За миг той застана там, като се олюляваше и се страхуваше да се довери на краката си.

Трябваше да възприема всичко на части. И двете слънца бяха високо в небето и на триста метра от него гигантският стоманен цилиндър на „Трите G“ издигаше нос високо над дребните дървета, които го обграждаха.

Марк беше в основата на трапа, полуобкръжен от членове на екипажа. Те бяха голи до кръста и почернели почти като негри от ултравиолетовите лъчи на Лагранж I. (Ултравиолетовите лъчи бяха ограничени до поносима за човека степен благодарение единствено на плътната атмосфера и на дебелия озонов слой в горните й части.)

Мъжът точно пред Марк се бе облегнал на бейзболна бухалка. Друг подхвърляше топка във въздуха и я хващаше. Мнозина от останалите носеха ръкавици.

Смешно, помисли си Шефийлд, Марк се е приземил точно по средата на игрище.

Марк вдигна поглед и го видя. Той възбудено извика:

— Добре, питайте него. Хайде, питайте го. Д-р Шефийлд, не е ли имало предишна експедиция на тази планета и не са ли загинали всички мистериозно?

Шефийлд опита да отвърне: „Марк, какво правиш?“. Но не можа. Когато отвори уста, оттам се разнесе само стон.

Мъжът с бухалката попита:

— Истината ли казва момчето, господине?

Шефийлд се хвана за парапета с потни длани. Лицето на мъжа като че ли потреперваше. Имаше дебели устни и малки очички, потънали под четинести вежди. Потреперваше много опасно.

После трапът се приближи към него и се завъртя около главата му. Внезапно земята се оказа в ръцете му и усети студена болка в скулата си. Шефийлд се отказа да се съпротивлява и отново изпадна в безсъзнание.