Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 147

Какво, по дяволите, ставаше? Майк присви сините си очи срещу премигващите червени квадратчета. „Сигурно компютърът се е прецакал — помисли си. — Трябва да е грешка.“ За миг изтръпна от мисълта, че може по погрешка да е отключил няколко врати или нещо такова. Замисли се над тази възможност и я отхвърли. Невъзможно. Сигурно е компютърна грешка.

После пак го обзе съмнение. Майк се наведе, за да погледне от друг ъгъл. Възможно ли е вратата на отделението да е леко открехната? Не. И въпреки това му се стори леко открехната.

Вторачи се в мигащите червени квадратчета на монитора, после пак вдигна очи, за да погледне вратата на отделението през дебелото бронирано стъкло на будката.

И тогава вратата на охранителната будка се отвори навън.

Объркан, изумен, Майк се завъртя. Дори и тогава не осъзна какво става; не можа да разбере какво, по дяволите, се случва. Насреща му, на не повече от метър, стоеше затворникът на име Бен Фрай.

Без да мисли, Майк се хвърли към бутона на алармената инсталация. Трябваше просто да го удари с длан, за да задейства сирените в целия затвор. Но закъсня. Мъжът, наречен Бен Фрай, бе бърз като куршум. Прекалено бърз, за да даде на Майк време за реакция. Майк сякаш гледаше цялата сцена от разстояние. Видя как затворникът сграбчва китката му, видя как я дръпва далеч от бутона и я чупи. Толкова бързо стана всичко. Не му остана време дори да усети болката. Преди да успее да разтвори устни и да нададе вик, мъжът, наречен Бен Фрай, се метна отгоре му. Майк видя лице без всякакво изражение, очи без блясък, човек, който си върши работата. После умря.

Мъжът, наречен Бен Фрай, отпусна внимателно трупа на Майк на пода на охранителната будка и клекна до него, така че да не се вижда през прозореца. Той бързо съблече маскировъчната риза и зелените панталони от мъртвото тяло. След това свали затворническите дрехи от себе си. Дрехите на Майк му бяха малко големи, но какво от това. Коланът пристегна панталоните на кръста му, за да не падат. Нямаше нужда от повече.

После мъжът, наречен Бен Фрай, притегли главата на мъртвия надзирател към себе си. Грубите, но приятни черти на Майк бяха сгърчени в безформена гримаса. На мястото, където хрущялът на носа бе влязъл в черепа и проникнал в мозъка, зееше кървава дупка. Сините очи обаче бяха непокътнати — все още отворени, втренчени. Мъжът, наречен Бен Фрай, натисна с палец в края на дясното око. То щеше да му е нужно за ирисовия скенер.

Когато свърши и това, избърса ръце в затворническите си дрехи и се изправи. Обърна се към командния пулт в охранителната будка. Трябваше му малко време да се ориентира, но вече знаеше плановете на затвора наизуст, така че имаше ясна представа къде иска да отиде. Всичко бе перфектно планирано, както винаги. Мъжът, наречен Бен Фрай, прекрасно знаеше къде ще отиде сега. И нищо не бе в състояние да го спре.