Читать «Пътят към небесното царство» онлайн - страница 2

В потвърждение на началното битие за земната пустош и мрака над нейната бездна (Битие 1:2) Хокинг пише: „Уилър направи майсторско попадение, като нарече всички неща черни дупки, защото те психологически будят неприятна асоциация.“ Или сходното описание с огненото димящо езеро, в което попадат и грешните души: „Наричат ги черни дупки, защото ги свързват със страха на човека от унищожение или поглъщане. След като веднъж се е образувала черна дупка, около нея възниква повърхност, която дефинира границата между Вселената като цяло и областта на силно изкривеното пространство-време, от която нищо не може да излезе навън.“

(„Живот в науката“, стр. 78, изд. СУ „Св. Климент Охридски“, 1995).

Представителите на материализма винаги са считали, че адът и раят са на земята в реалния свят, докато сме живи. В тази идея има доза истина, тъй като Бог е всеприсъстващ, Той е Алфа и Омега. Злите демони от мрака на бездната често виждаме отразени в живота на земята — конфликти, убийства, войни. Благородните постъпки в човешките взаимоотношения, духовната радост, мирът, красотата, величието на природата, сътворена от Бога, се свързват с представата за земния рай. Любопитно е, че за вярващите в Бога нравствената истина за постигането на небесния рай е следната: в него ще блаженстват душите на страдащите, милосърдните, онеправданите, жертвоготовните и самоотреклите се в името Христово.

Описанието на вечния Йерусалим в 21 и 22 глава на Откровението като незалязваща светлина се допълва в последните десетилетия научно. Само галактиката на Млечния път се състои от сто милиарда слънца, сред които е и Слънчевата система с девет планети, една от тях наречена земя. Освен това невидимата творческа сила Бог продължава да твори милиони нови галактики, отстоящи на хиляди светлинни години от нас. (Една светлинна година е на около 10 милиарда километра.) Чрез проникване в сложния свят на светлината и мрака като закономерни явления в пределите на Слънчевата система и извън нея (движение, плътност, гравитация, зараждане и разпадане); чрез видимите изяви на материалния свят край нас учените не само се докосват до идеята за абсолютното Божие битие, но доказват Неговото влияние върху мисленето и психиката на човека в цялостния му живот на земята и по-натам — в жилищата на вечността.

За „врата на рая“ и „път към ада“ в конкретен смисъл науката днес не говори. Но отвъдният ад има поразителна прилика с библейското описание на „димяща пара“; учените доказват, че такава „пара“ излъчват постоянно черните дупки, където човешкото тяло би изпитвало усещане за разтегляне и усукване във всички посоки. За това място се казва: „светлина, попаднала в плътна черна дупка, не променя своите свойства и траектория.“ Това ни напомня за волята и силата на нашия небесен Баща, Който може да ни даде спасение при всички жизнени обстоятелства на земята… или да ни отведе от чистилището към вечната светлина.