Читать «Пъстрокожка» онлайн - страница 3

Като чул заповедта, готвачът много се изплашил и казал на Пъстрокожка:

— Сигурно си изпуснала някой косъм в супата; ако е така, ще те пребия.

Отишъл при царя и той го попитал кой е сготвил супата. Готвачът казал:

— Аз я сготвих.

Но царят възразил:

— Не е вярно. Тя беше сготвена по друг начин и беше много по-вкусна от всеки друг път.

Готвачът казал:

— Няма що, признавам, че не я сготвих аз, а Пъстрокожка.

Царят рекъл:

— Върви си и я прати при мене.

Дошла Пъстрокожка и царят я попитал:

— Коя си ти?

— Аз съм бедно момиче и си нямам нито баща, нито майка.

Той пак попитал:

Какво правиш в моя дворец?

Тя отговорила:

— Държат ме тук, за да върша черната работа.

Той пак попитал:

— Откъде си взела пръстена, който намерих в супата?

Тя отвърнала:

— Не зная нищо за този пръстен.

И така царят не можал нищо да узнае и я пуснал да си върви.

Минало известно време, в двореца пак имало празненство и Пъстрокожка като миналия път помолила готвача да й разреши да погледа. Той рекъл:

— Добре, но след половин час да се върнеш и да сготвиш на царя любимата му супа с препечен хляб.

Тя изтичала веднага в килерчето си, измила се бързо, извадила от ореховата черупка роклята, която била сребърна като месечината, и я облякла. После се изкачила по стълбата и влязла като същинска принцеса. Царят отишъл да я посрещне и много се зарадвал, че пак я вижда; а в същия миг започнали танците и двамата танцували заедно. Но щом танцът свършил, тя пак изчезнала тъй бързо, че царят не успял да забележи къде е отишла.

А тя се прибрала бързо в килерчето си, облякла се отново като Пъстрокожка и отишла в кухнята да сготви супата с препечен хляб. И щом готвачът се качил горе да погледа празненството, тя донесла от килерчето златното чекръче и го пуснала в чинията със супата.

Поднесли супата на царя, изял я той и пак му се усладила като предишния път. Повикал готвача и готвачът бил принуден и този път да призна е, че Пъстрокожка е сготвила супата. Повикали Пъстрокожка повторно при царя, но тя отново казала, че я държат само за да я замерят с обувките си и че не знае нищо за златното чекръче.

А когато царят за трети път устроил празненство, случило се същото, както и преди. Сега обаче готвачът рекъл:

— Пъстрокожке, ти си магьосница; винаги слагаш нещо в супата, та става по-вкусна от моята и се услажда повече на царя.

Но Пъстрокожка толкова му се молила, че той пак я пуснал за половин час на празненството.

Този път Пъстрокожка облякла третата си рокля, блестяща като звездите, и влязла в залата. Царят пак танцувал с прелестната девойка и му се струвало, че никога преди не е била толкова красива. Танцът продължил много и докато танцувал с нея, сложил на пръста й един златен пръстен. Щом танцът свършил, царят се помъчил да я задържи, но тя се отскубнала, смесила се бързо с множеството и изчезнала от очите му.

Изтичала бързо-бързо в килерчето под стълбата и понеже се забавила повече от половин час и нямала време да съблече хубавата рокля, само навлякла кожуха отгоре; от бързане не смогнала дори да се начерни добре със сажди и един от пръстите й останал бял.