Читать «Пъстрокожка» онлайн - страница 2

Слънцето изгряло, а тя все още спяла.

В това време царят, чието владение била гората, излязъл на лов. Спрели кучетата му под дървото, почнали да душат, да скачат около него и да лаят. Царят казал на ловците:

— Я вижте какъв дивеч се е скрил там!

Изпълнили заповедта ловците, върнали се и казали:

— В хралупата на дървото лежи някакво чудновато животно, каквото не сме виждали никога. Кожата му е от хиляда различни късчета. Лежи там и спи.

Царят заповядал:

— Помъчете се да го хванете живо, вържете го и го докарайте.

Когато ловците хванали девойката, тя се събудила, изтръпнала от страх и извикала.

— Аз съм бедно момиче, изоставено от баща и майка. Съжалете се над мене и ме приберете.

Те отвърнали:

— Ела с нас, Пъстрокожке. Ще вършиш добра работа в кухнята, ще метеш и пепелта.

После тръгнали към царския дворец. Там й показали едно килерче под стълбата, където не прониквала дневна светлина, и рекли:

— Ето, Пъстрокожке, тук ще живееш и ще спиш.

После я изпратили в кухнята. Там тя носела дърва и вода, палела огън, оскубвала заклани птици, чистела зеленчук, измитала пепелта и вършела цялата черна работа.

Дълго време живяла Пъстрокожка така злочесто. Ах, прекрасна принцесо, какво ли още те чака!

Но ето, че веднъж в двореца имало празненство и тя помолила готвача:

— Може ли да отида горе и да погледам? Ще застана отвън до вратата.

Готвачът отвърнал:

— Качи се, но след половин час трябва да се върнеш да изметеш пепелта.

Запалила тя една свещ, отишла в килерчето си, съблякла кожуха, измила саждите от лицето и ръцете си и веднага засияла с цялата си хубост.

После отворила ореховата черупка и извадила първата рокля, която била златна като слънцето. Облякла я, отишла на празненството и всички й правели път, защото никой не я познавал; мислели, че е принцеса. А царят я посрещнал, подал й ръка, танцувал с нея и тайно си мислел: „Такава хубава девойка не съм виждал досега“.

Свършил танцът, тя се поклонила и докато царят се обърне, изчезнала от погледа му и никой не видял къде отишла. Разпитали стражата, която стояла пред портите на двореца, но никой от тях не бил я зърнал.

А тя изтичала в килерчето си, съблякла бързо роклята, начернила пак лицето и ръцете си, облякла кожуха и отново се превърнала в Пъстрокожка.

Когато отишла в кухнята, за да измете пепелта, готвачът й рекъл:

— Остави тази работа за утре, а сега сготви супата за царя, и аз ще отида малко да погледам. Но внимавай да не падне някой косъм в супата! Случи ли се такова нещо, няма да видиш вече нито залък.

Излязъл готвачът, а Пъстрокожка се захванала да сготви супата за царя и се постарала да я направи много-много вкусна. Сварила се супата, а Пъстрокожка отишла в килерчето си, взела златния пръстен и го пуснала в чинията със супата.

Щом свършили танците, царят заповядал да му донесат супата, изял я и тя много му се усладила — струвало му се, че никога досега не бил ял по-вкусна супа. Но когато супата се свършила, видял на дъното на чинията златния пръстен и много се учудил. Заповядал да повикат готвача.