Читать «Първият закон» онлайн - страница 3

— Така е, но ние няма да участваме в престрелки, Моуз. Ще бъдем подкрепление за Ейб. Това е всичко.

— Щом казваш.

— Освен ако не се обърка нещо.

Макгайър му хвърли още един поглед — не можеше да разбере дали Харди говори сериозно. Той бе способен да остроумничи дори на собствената си екзекуция. Пикапът се отклони на юг по магистралата. Харди извади някаква кутия от джоба си и я сложи в скута си. После вдигна капака й. Извади изпод мишницата си тежкия специален полицейски „Колт“ от синкава стомана. Носеше го по времето, когато преди години беше ченге. Отвори барабана, заизважда от кутията един по един .357-калиброви куршуми с медно покритие и кухи върхове и започна да ги поставя в улеите.

Когато шестте куршума бяха по местата си, той затвори барабана и прибра пистолета в кобура. После извади втори барабан от външния си джоб. Седеше и методично — щрак, щрак, щрак, куршумите попадаха в улеите — пълнеше резервния барабан.

1

Десет часа, сряда сутринта в началото на юли.

Джон Холидей бе облегнал едната си ръка на облегалката на дивана в кантората на своя адвокат, която се намираше на улица „Сътър“. Днес бе облечен с удобни, изкуствено протрити дънки, туристически обувки и бяла риза с висока яка, която бе толкова силно колосана, че изскърца, когато той се отпусна в привичната си поза. Другата си ръка бе отпуснал върху възголямата тока на колана, сребърна с тюркоаз. Беше протегнал до пода дългите си крака, кръстосани в глезените. Нищо в позата на този човек не говореше, че има гръбнак.

Харесваше се на жените още откакто надрасна акнето. Хлътналите му очи бяха сякаш прозорци към душата на поет — витражите на тези прозорци бяха с особения белезникавосин цвят на ледникова вода. Сега, отблизо, в тези очи се четяха следи на поражение и уязвимост. Имаше обърканост, имаше дори загадъчност. Със своята непринуденост и с бледността на лицето си — челюстта му имаше очертанието на острие — той разтуптяваше женските сърца от толкова години, че приемаше това за даденост. Не можеше да си я обясни. Нежното му лице му бе дотегнало дотолкова, че си бе пуснал мустак. Гъст и увиснал, с цвета на царевична свила, той бе с няколко нюанса по-светъл от косата му и само го бе направил по-привлекателен. Когато лицето му бе спокойно, Холидей не изглеждаше на трийсет, но щом се засмееше, бръчките добавяха десетина години и така го отпращаха там, където му бе мястото. Той все още обичаше да се смее, но се усмихваше по-рядко отпреди.

В момента обаче се усмихваше — на своя адвокат Дизмъс Харди, който, наведен над мивката, плискаше лицето си с вода за трети път през последните десет минути.

— Като че това може да помогне — в гласа на Холидей се долавяха следи от бащиния му изговор от Тенеси, които галеха като мек южен бриз.

— Би могло да помогне, ако успея да се изсуша.

— Не помогна предните два пъти.

Харди бе използвал и последната хартиена салфетка и сега, облечен с официалния си костюм, стоеше обърнат към шкафовете, а водата от лицето му се стичаше в мивката. Холидей се надигна от дивана, порови в кошчето до бюрото и му подаде една смачкана салфетка.