Читать «Първите утринни лъчи» онлайн - страница 96

Оставям дневника в кашона и го затварям. Сядам на дивана, оглеждам се наоколо, сбогувам се с къщата. Стоя неподвижна и се взирам в стената пред себе си, после лек шум ме разсейва: муха, която се блъска в затворения прозорец. Не разбира, че там има стъкло, и продължава да упорства, сигурно се чуди защо ли не успява да излезе. Ставам, отварям прозореца, за да може да излети, но тя не спира да се блъска в стъклото. Не съумява да съзре пътя, водещ навън, нужно е само леко да се поизмести, свободата е наблизо. Продължава упорито да се опитва, махвам с ръка в желанието си да я насоча. Отдалечава се от прозореца, после поема в правилната посока и най-накрая отлита.

След душа обличам рокля на цветя и си събирам косите. Искам да бъда красива, като дойде, искам да видя на лицето му изражението, което има, когато ме гледа и ми дава да разбера, че му харесвам до смърт. Слагам си обеците и пускам кичурче коса така, че да изглежда случайно измъкнало се. Получавам съобщение по телефона: „След пет минути съм при теб“.

Излизам и го чакам на стъпалата на къщата. На улицата няма никой, слънцето е нежно, небето — безоблачно, чува се как пеят птиците върху единственото останало дърво. В тази пролетна утрин свежият въздух щипе лицето и голите ми ръце. Косите ми още са леко влажни. Наслаждавам се на чувствата си като на най-свидните си неща. Точно в този момент изпитвам прелестно чувство на блаженство. Усещането е от онези, които идват така непринудено подобно подарък, внимание, докосване. Бавно плъзгам погледа си върху това, което среща, като че ли виждам и забелязвам всеки детайл. Светът около мен сякаш се разтваря като книга. В тихото спокойствие ме обладава усещането за приказка наяве. Чувствам, че нещо вътре в мен разпознава всичко. Спонтанно.

Пристига кола, Никола е. Усмихва ми се и идва да седне до мен.

— Не приличаш на човек, който се мести.

— Почивам си.

Приближава устни до врата ми и го целува.

— Събудих се с желанието да вдъхна мириса ти.

Отваря хартиената кесия, която държи в ръце, и ароматът на топли кифлички веднага изпълва гърдите ми.