Читать «Първи сняг» онлайн - страница 3

— Зайчар за бялка да приказва. Че ти на бялка дирите не познаваш.

Доне стана. Той уязви противника си право в сърцето. Чичо Кола кипна. Ушите му зашаваха. Безклепачното му око светна. Той изхвуча няколко пъти с носа си:

— Слушан бе, диване, ти на кого приказваш! Аз, дето съм продавал кожи с кола, аз!

— Продаваше, ама когато ти измряха овците от глад — отговори с убийствена ирония Козицата.

Чичо Кола се разпсува. Той стана от мястото си и грабна тоягата, възправена зад кюмбето.

Доне Козицата, като видя, че постигна целта си, турна ръце в джобовете, сви се, изкочи из вратата и прекоси двора като невестулка.

Пред портата той се спря и почна да се смее гръмко. Гласът му екна по махалата. Кучето го залая. Чичо Кола застана пред къщната врата, разлютен, разтреперан от яд, и почна да му праща всички псувни, които знаеше. Като не стигнаха българските, той си послужи с тия, които едно време беше научил в Румъния.

Из съседните смълчани къщурки наизскачаха развлечени жени, чорлави дечурлига и с любопитство занадничаха на улицата.

Стрина Колевица се подаде от къщи побеляла от паздера на повесмата и задърпа мъжа си.

— Хайде бре, стига си псувал! Влез в къщи, не ставай за смях на хората! Нали видиш, че Доне те ядосва. Да те убие господ, Доне!

— Ядосва! Мен ще ядосва! Ако не беше ми заложена пушката, щях да му дам да разбере. Щях да го застрелям като заяк.

Чичо Кола тръшна вратата и влезе, но се повърна пак. Забравил бе най-голямата псувня. Като изтърси и нея, той се прибра със страшно сумтение.

Доне Козицата остана да се смее на пътя и да разправя на събралите се зъзнещи мъже как ядосал съседа си.

А ситните снежинки падаха тихо, на превара, и затрупваха бързо глъхналото село.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5616]

Последна редакция: 2008-03-27 08:30:00