Читать «Първи сняг» онлайн - страница 2

И нему сърцето му се разигра тая заран, като видя първия сняг. Но от два деня той нямаше тютюн и затова беше му омръзнал целият свят. Гледа той дълго снега, чеса се край огнището и си каза:

— Чакай да ида у съседа Кола, да взема една цигарка и да го поядосвам малко.

Доне, при всичката си сиромашия, беше весел човек и обичаше да дразни сприхавия чичо Кола и да се забавлява с неговите неизчерпаеми псувни.

Той опуха на прага снега от цървулите си и влезе тихо като лисица в стаята при чичо Кола. Лицето му, покрито цяло с остри косми като таралеж, беше нафуняло от студ. Той каза добро утро и като сви устата си, краищата на които стигаха почти до ушите му, направи една такава изразителна гримаса, че чичо Кола веднага разбра, че Доне е каталясал за тютюн. Той отговори на поздрава му и почна да изтръсва прашуляка от всичките си джобове, докато се събра за една цигара. Доне я усука с треперящи пръсти, направи друга гримаса, в която взеха участие очите му, и каза:

— Де ли се крие сега бялката, топлата и кожица да одера!

— Трябваше да идем днес, Доне! Губим! — въздъхна чичо Кола многозначително. — Гледай време. Пустите му зайци, като са написали сега ония пресни дири по снега — дамаскин!

— Ех, ех, ех! — издаде копнеещи звукове Доне и заклати десет пъти таралежоподобната си глава.

— Ама време ли е, а? — каза чичо Кола, като извади миризливата лула от устата си.

— То, времето хубаво, ама не си стока да тръгне човек с тебе, ки! Още отзарана мислех да те викам. При тоя сняг, току влез в гората, като в къщи, вземи бялката и се върни, та си гледай работата.

— Бре, че ги лесно ловиш! — рече докачено чичо Кола.

— То аз ги лозя лесно, ами не мога самичък. Пък ти какъвто си зайчар, не ми трябваш. Окото ти се на зайци гледа.

— Ако не мож улови бързото, хитрото — хич!

— То да ги ловиш, нейсе, ами само плашиш животинките — каза Козицата.

— Като ходя с такъв котсузин като теб, то се знае.

— Не знам, кой е котсузин!

Двамата съседи се настроиха за кавга.

— Вие тук се препирате като деца, пък зайците и лисиците си ходят живи и здрави по гората — каза стрина Колевица с бездънна прозявка.

— По нашия двор се ще намериш заешко кокалче, ама по вашия и това няма — каза Козицата предизвикателно.

— Е, Доне, то брашното е по-потребно от заешките кокалчета — отмери със същата мярка чичо Кола.

— Затова взимате назаем от съседите и го не връщате.

— Да прощаваш, Доне, ама мисля, че сме го върнали.

— Да прощаваш ти, Кола.

— Ама нали го прихванахте за трите заешки кожи?

— Трите заешки кожи нали прихванахте за дела от бялката?

— Бялката беше моя, Доне.

— Какво твоя, нали заедно я хванахме?

— Да ме прощаваш, ама от тая, дето хванахме заедно, ти си взе дела.

— Та ти и сам си ловил бялка, а? — изсмя се ехидно Доне.

— Не, се заедно с теб ги ловя.