Читать «Първата глътка екстази» онлайн - страница 2

Вън вали и всяка капка нежно милва лицето ми. Никога не съм се чувствал толкова добре. В живота ми вече няма никакви проблеми. Светът е пълен с интересни приятели и луди приключения, които само чакат да ги открия в следващите часове. Влизам в друг клуб. Отърсил съм се от всякакви комплекси, никога не съм бил толкова отворен. Някои момичета ме гледат странно, когато ги моля да се омъжат за мен, след като вече нося на пръста си венчална халка. Тялото ми се слива с музиката. Много е горещо, потта ме облива и от това още повече ми се танцува. В главата ми се раждат страхотни хаус-парчета. Аз съм Волфганг-Амадеус-Хаус!

Край мен момичетата танцуват, аз им се усмихвам, общуваме. Движенията ми са съвършени, ритъмът чертае арабески с ръцете ми, пронизвани от триизмерни лазерни холограми. Давам си сметка, че съм напълно дрогиран, но това не ми пречи да галя лица, шии, пълни с разбиране устни.

Когато поглеждам часовника си, установявам, че за пет минути са изминали два часа и половина. И тогава започват проблемите. Установявам, че съм ужасно жаден. Гърлото ми е напълно пресъхнало. Някакъв приятел ми донася четири големи чаши вода, които изпивам на екс. Зъбите ми са стиснати, ръцете много потни, ушите ми пищят. Едно от момичетата, на което преди половин час съм разкрил моя плам, се лепва за мен. Чувствувам се потиснат: на всяка цена трябва да се измъкна от това задушно място. Как съм издържал толкова време, без да дишам? Измъквам се навън. Уличният кислород ми дава миг успокоение, но ето че започвам да мисля. И тъкмо от този момент нататък нещата съвсем се скапват. Всичките ми проблеми, изчезнали преди три часа, скоростно нахлуват обратно в главата ми: парични затруднения, различни интриги, семейни неприятности, любовта отново става невъзможна, смъртта неминуема. Животът ми е напълно говнян, а стомахът ми свит на топка. Прибирам се у дома с надеждата да подремна, но напразно: изобщо не ми се спи. Единственото конструктивно решение е бързо самоубийство чрез скок от прозореца. Остава ми само да чакам да се съмне, като тракам със зъби и проклинам тази отвратителна измамна дрога. На всичко отгоре по това време няма нищо по телевизията: вторачвам се в някакви ловци, които стрелят по разни животинки. Опитвам се да се поразсея, като си повтарям около две хиляди пъти: „шише с уши на шосе се суши / шише с уши на шосе се суши / шише с уши на шосе се суши“. Таванът нещо ме мрази. На какво ли не е готов човек, за да влезе в литературните антологии. Цяла вечер изповядвах съвършено лични неща пред непознати и се обяснявах в любов на грозилища.

Екстазито ви кара скъпо да платите няколкото минути химическа радост. Дава ви достъп до един по-добър свят, до едно общество, където всички си подават ръка, където никой повече не се чувствува самотен; кара ви да мечтаете за нова ера, освободена от аристотеловата логика, от евклидовата геометрия, от картезианския метод и от фридмановата икономика. Оставя ви да надзърнете там и след това без предупреждение ви захлопва вратата под носа.