Читать «Професор Трубочкин» онлайн
Даниил Хармс
Даниил Хармс
Професор Трубочкин
(1)
В редакцията на „Чиж“ влезе дребно човече с гъста черна брада, с дълъг черен дъждобран и с черна шапка с широка периферия. То държеше под мишница огромен плик, запечатан със зелен печат.
— Аз съм прочутият професор Трубочкин — каза странното човече с тънък глас.
— А, значи вие сте професор Трубочкин! — възкликна редакторът. — Отдавна ви чакаме. Читателите на нашето списание ни задават какви ли не въпроси. Затова и се обърнахме към вас, понеже само вие можете да отговорите на всякакъв въпрос. Дочухме, че знаете всичко.
— Да, знам всичко — рече професор Трубочкин. — Мога да карам аероплан, трамвай и подводница. Мога да говоря руски, немски, турски, самоедски и фистолски. Мога да пиша стихове, да чета книга, както съм си с краката нагоре, да стоя на един крак, да правя фокуси и дори да летя.
— Е, това вече е невъзможно — рече редакторът.
— Не, възможно е — възрази професор Трубочкин.
— Ами тогава, хайде, полетете де — рече редакторът.
— Моля — каза професор Трубочкин и се качи на масата. Затича се, обърна една мастилница и бурканче с лепило, изрита на пода няколко книги, разпердушини нечий ръкопис и скочи във въздуха. Дъждобранът на професора се изду и прошумоля над главата на редактора, а самият професор замаха с ръце и с гръм и трясък полетя към пода.
Всички се спуснаха към професора, но той моментално скочи на крака и каза:
— Правя всичко много бързо. Мога да събера за миг две каквито и да е числа.
— Я да видим — рече редакторът, — колко е три и пет?
— Четири — отвърна професорът.
— Не — възрази редакторът, — грешите.
— А, да — съгласи се професорът, — деветнайсет.
— Не и не! — рече редакторът. — Пак сгрешихте. Аз получих осем.
Професор Трубочкин поглади брадата си, остави на масата плика със зеления печат и каза:
— Искате ли ей сега да ви съчиня едно страхотно стихотворение?
— Ами добре — рече редакторът.
Професор Трубочкин се стрелна към масата, взе молив и бързо-бързо започна да пише. Дясната му ръка изведнъж помътня и изчезна.
— Готово — съобщи професорът, подавайки на редактора ситно изписан лист хартия.
— А къде се дяна ръката ви, докато пишехте? — попита редакторът.
— Ха-ха-ха! — разсмя се професорът. — Докато пишех, движех ръката си толкова бързо, че вие престанахте да я виждате.
Редакторът взе листа и започна да чете стиховете:
— Това пък какво е? — викна редакторът. — Нищо не разбирам.
— Това е на фистолски — каза професор Трубочкин.
— Що за език е това? — попита редакторът.
— На този език говорят фистолците — рече професор Трубочкин.
— И къде живеят тези фистолци? — попита редакторът.
— Във Фистолия — отвърна професорът.
— Къде се намира Фистолия? — попита редакторът.
— Фистолия се намира в Компотия — обясни професор Трубочкин.
— А къде се намира Компотия? — попита редакторът.
— В Чучечия — каза професорът.
— А Чучечия?
— В Бамбамбия.
— А Бамбамбия?
— В Тилипампампия.
— Извинете, професор Трубочкин, какво ви става? — рече изведнъж редакторът, като опули очи. — Какво стана с брадата ви?
