Читать «Пророчицата от Кел» онлайн - страница 245

— Чаках те.

Той трепна.

— Нима си знаела, че ще дойда?

— Разбира се.

— Преди колко време си разбрала за това? — попита Се’Недра.

— Малко след като Торак открадна Кълбото от Алдур — отговори вместо нея Белгарат, чиито мисли очевидно бяха другаде. — Учителят ме беше изпратил на север да разкажа на Белар какво се е случило. Превърнах се във вълк, за да се движа по-бързо. С Поледра се срещнахме нейде из местата, които днес са познати под името Северна Алгария. — Белгарат погледна жена си и продължи: — Кой ти беше казал, че идвам?

— Никой, Белгарат — отвърна тя. — Знаех, че един ден ще дойдеш, още от мига на своето раждане. Ала ти много се забави. — Поледра огледа стаята с критичен поглед и предложи: — Не е зле да поразчистим тук, пък и тези прозорци обезателно се нуждаят от пердета.

— Видя ли? — рече Белгарат на Гарион.

Последваха целувки, прегръдки и сълзи, които все пак не бяха чак толкова. Се’Недра взе Геран на ръце, Гарион грабна вълчето, после двамата тръгнаха надолу по стълбите.

— О! — сепна се Гарион по средата на стълбището. — Дай ми диаманта. Ще го сложа на мястото му.

— Няма ли някое обикновено камъче да свърши същата работа, Гарион? — предложи тя и очите й светнаха пресметливо.

— Се’Недра, ако толкова ти е притрябвал диамант, ще ти купя.

— Знам, Гарион, но ако задържа и този, ще имам два.

Той се засмя, измъкна скъпоценния камък от здраво стиснатото й юмруче и го сложи под стъпалото.

Метнаха се на конете и бавно се отдалечиха от кулата на Белгарат. Се’Недра държеше Геран в прегръдките си, а вълчето подтичваше край коня й, стрелвайки се от време на време след някой заек.

След като изминаха известно разстояние, Гарион чу познат шепот, дръпна рязко юздите и Кретиен спря.

— Се’Недра — каза тихо Гарион и посочи към кулата. — Погледни!

Малката кралица обърна поглед назад.

— Нищо не виждам.

— Чакай. Те ще излязат след няколко секунди.

— Кои?

— Дядо и баба. Ето ги.

Два вълка изскочиха от отворената врата на кулата и затичаха из обраслата в треви равнина съвсем близо един до друг. В устрема им имаше невероятна свобода и опияняваща радост.

— Аз пък си мислех, че първо ще се захванат с почистването. — рече Се’Недра.

— Това е по-важно, Се’Недра. Много, много по-важно.

Стигнаха къщата точно когато слънцето докосваше хоризонта на запад. Дурник все още се занимаваше с полската работа, а от кухнята се чуваше тихата песен на Поулгара. Се’Недра влезе вътре, а Гарион отиде при Дурник.

Вечерята им беше печена гъска и всички останали неща, които вървят с нея: сос, подправки, три вида зеленчуци и прясно изпечен хляб, напоен обилно с масло.

— Откъде се взе гъската, Поул? — попита Дурник.

— Наруших правилата — призна тя спокойно.

— Поул!

— По-късно ще ти обясня. Хайде да ядем, преди всичко да е изстинало.

След вечеря се разположиха пред камината. Не им беше студено, вратите и прозорците даже бяха отворени, ала огънят беше символ на дома — понякога хората изпитват нужда от огнище не само заради топлината.

Поулгара държеше Геран, притиснала буза в къдриците му. По лицето й се четеше блаженство.