Читать «Пролетна измама» онлайн - страница 2
Елин Пелин
Отец Игнатий дълго време мрънка това. Еднакво, еднообразно и все на един и същи глас.
Но след като вдигна пак шишето, мисълта му се откачи от тоя трън. Той смуши кончето с махмузите и прибави по-високо на същия глас:
И като въздъхна, викна въодушевено на кончето си:
— Ех, Лука, Лука! Любил ли си ти? Лука, а, Лука!
Лука пръхна с ноздрите си, сякаш не разбра, и забърза, Отец Игнатий заподскача на седлото и завика:
— Хоп-хоп… хайде-хоп!
И пак запя.
Слънцето печеше и във въздуха се чувствуваше лека мараня. Щурци усилно цвъркаха наоколо. Нивята слабо се вълнуваха. Отведнъж отец Игнатий спря кончето, повдигна се на зенгиите и почна внимателно да се взира към една далечна точка в нивята. По самото мургаво лице, което сега бе зачервено, премина сянката на едно предугадено щастие. Той хвана къдравата си черна брада, повдигна се повече на седлото и още по внимателно се вгледа. Далече някъде, на един синур между зелените ниви, се белееше нещо и шаваше.
„Жена е — реши в себе си отец Игнатий, — с бяла забрадка — трябва да е седнела.“
Той подкара кончето, спря се и пак гледа.
— Да е жена-а — жена e! Да е сама-а — сама е!
Отец Игнатий подкара пак напред кончето, без да снеме очи от оная бяла пребрадка, която хем шаваше в зелените вълни на това житно море, хем все на едно място седеше. Бедният калугер пак почна да си говори:
— Да е жена-а — жена е! Да е сама — сама е! Младичка трябва да е!
Той подкара кончето по-бързо, като не снемаше очи от бялата пребрадка, която спокойно се развяваше из нивята. Той гледа, гледа, докато му се замъгли погледът, изтри очите си с ръка и пак гледа.
— Да е жена — жена е! Да е сама-а — сама е! Коя ли ще да е?
Наоколо, по цялото полско ширине, се не мяркаше жива човешка душа. Това още повече учуди отца Игнатия.
— Жена — самичка сред полето! За бурен ли е излязла толкова далеч? Не е! Заспала си е сред нивята като праведница. Трябва да не й е чиста работата.
Отца Игнатий се усмихна.
— Кой знае? Може и да не спи! — помисли си той. — Знам ги аз жените, Видяла ме е и е рекла, чакай уж да се скрия, та да го подмамя. Не крий се, не хитрувай, аз и без това ще дойда! — заговори с глас той.
През ума му минаха всички познати жени от, селото, което се виждаше далеч в полето, и той се мъчеше да отгатне коя ще бъде тая.
— Стой, Лука. Стой дядо ти да си помисли!
Спря кончето си той и пак дълго гледа и му се стори, че тая бяла женска пребрадка по едно време взе да му кима и да го вика.
