Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 25

— Хапнахте ли нещо, господарю? — седна на земята до Собек. Аз се облегнах на възглавниците.

— Стомахът ми е пълен, защото сърцето ми вие.

— Поезия? — опита се да ме подразни Собек.

— Истината — отвърнах.

Разказах им за случилото се в залата за съвещания; за заплахите от узурпатора, който в този момент се перчеше като петел върху купчина тор в Аварис. Докато говорех, наблюдавах Собек внимателно. Той живееше по-близо до блатото с крокодили и често пръв научаваше клюките и слуховете. Но този път и той беше изненадан. Седеше с изопнато лице и присвити очи и подсвирна при новината.

— Възможно ли е да е Ехнатон? — попита той.

— Ти как смяташ? — обърнах се към Джарка.

Може би заради разговора с младия принц, допирът до нежната му буза, но тази вечер забелязах колко се беше състарил моят приятел, моят слуга. Около устата му имаше дълбоки бразди, черната му като нощта коса бе тук-там посипана със сива пепел. Джарка не беше забравил. Така и не бе успял да приеме смъртта на своята любима преди няколко години.

— Джарка, ти си шазу, нали? Онези, които скитат из пустинята?

— Както и Ай — усмихна се Джарка. — Също и неговата сестра, Великата царица Тийи. Всички, които идват от Ахмин, някога са били скитници от Ханаан…

— А на въпроса ми…

— Зная какво означава въпросът ти, господарю — прозвуча язвителният глас на Джарка. — Дали Ехнатон е отишъл в пустинята при тези хора? Дали те са го отвлекли?

— А съкровището?

— Много ясно си спомням жреците Куфу и Джосер — отпи от виното си той. — Също и останалите помощници. Бяха фанатици, истински служители на Атон. Възможно е да са взели съкровището и да са последвали господаря си.

— Но защо? — намеси се Собек. — Защо да се откаже от властта и славата на Египет заради някакво си село в Ханаан? По-вероятно е Ехнатон да е станал отшелник или да е бил убит от собствените си жреци!

— А ти как не си чул нищо за този самозванец?

— Аз съм Господар на мрака — отвърна рязко Собек. — Моето царство е друго, Маху. Все пак пия от твоето вино, така че недей да се съмняваш в мен, Песоглавецо от Юга. Стоя редом с теб и падам с теб. Не знаех нищо за това! Какво ще стане сега?

Разказах им за предложението си пред съвета. Джарка и Собек възразиха и запротестираха гневно.

— Глупав ход — отсече Джарка. — Ако отидеш на север, ще загинеш!

— Ако останем тук да треперим, пак така ще стане. Не разполагаме с достатъчно богатство или войски, за да се впуснем във война на север, тук в Тива, или срещу който и да е неизвестен досега враг.