Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 21

— Маху — заповяда той, — разбери какво се е случило.

— Със същия успех ще изцедя вода от камък! — извиках в отговор.

Клекнах до трупа на убиеца. Белезите по ръцете бяха повърхностни, а под окървавената роба не забелязах други. Затова пък по втвърдената кожа на петите му открих нещо, което ми заприлича на боя.

— Трева — заявих и погледнах Пентжу. — Човек, който е свикнал да ходи по трева, а тези белези по китките и ръцете? Подозирам, че става дума за градинар. Мерире!

— Да?

— Този човек не е от твоите, нали?

Очите на дребничкия жрец бяха като твърди черни въглени, а устата му — гладка и чиста. Изглеждаше прекалено спокоен за човек, несвикнал на кръв.

— Не е от моите — отсече той. — Но пък един от твоята свита липсва.

Наредих незабавно да се претърсят дворецът и градините. Тялото на Рахмос беше преместено в Дома на балсаматорите към храма на Амон, а трупът на убиеца заповядах да бъде увесен с вериги за краката от Стената на смъртта — зловеща сива стена от камък, част от древно укрепление с изглед към пристанището. Останалите членове на Царския кръг се изнесоха скоропостижно. Дворът утихна. Мерире се върна.

— Онзи човек не е от моите — изсъска той, — но липсва един четец.

— И никой не знае къде е?

Мерире поклати глава и се отдалечи с възможно най-възмутен вид. Седнах в сенките на единия приклекнал лъв. Пентжу се присъедини към мен, загледан в кървавите петна по камъните. Мухите вече се събираха на малки черни облаци.

— Не каза нито дума по време на събранието — отбелязах.

— А ти си много спокоен. Рахмос носеше твоето наметало. Може убиецът да е търсел теб?

Преглътнах с усилие и потрих длани, за да прикрия притеснението си. Тази мисъл беше минала и на мен, но пък Рахмос бе слаб, с плешиво теме, пълна противоположност на моя външен вид. Как ме наричаше Нефертити? Красив песоглавец, с пълна уста, чип нос и буйна черна коса. „Компенсирани, скъпи мой песоглавецо — имаше навика да казва тя, прокарвайки пръст по устните ми, — от тези огромни, тъмни очи.“

— Не изглеждаш притеснен — прекъсна видението ми Пентжу. — Казах, че Рахмос беше с твоето наметало.

Махнах с ръка.

— Не ме нервирай, Пентжу. Ти си лекар — усмихнах се. — Не ви ли учат в Дома на живота да не се ръководите по първите симптоми.

Пентжу се засмя сухо, вдигна мяха с вода измежду краката си, отпи и предложи и на мен. Отказах.

— Ако отидеш на север — върна мяха на пода Пентжу, — младият ни принц ще бъде напълно беззащитен.

— О, не, няма. Джарка ще го пази, а, от друга страна, както знаеш, всички в Царския кръг се нуждаят от закрилата на Тутанкамон. Може да е син на фараон еретик, но е също и внук на Великолепния, последен наследник на кръвната линия на Тутмос. Най-голямата заплаха за младия принц беше Нефертити, а нея вече я няма. Сега кажи ми, докторе, защо беше толкова мълчалив?

— Онзи самозванец, който се е появил в Делтата — захапа устни Пентжу, — не е Ехнатон. В последните месеци преди да изчезне, той често говореше с мен, Маху, особено за сина си. Повери ми го и ми нареди, ако нещо се случи с него, ти да бъдеш официалният настойник на момчето. Каза, че си различен от останалите, Маху, в три неща: нямаш големи амбиции, лоялен си и търсиш душата си.