Читать «Проклетисаната гора (Легенда)» онлайн - страница 3

И най-после пламтящото му сърце изгаснало.

Веднаж любовницата му го намерила под буките на тая гора, потънал в размишления. Тя се хвърлила в обятията му и разсипала върху главата му чуден букет от горски цветя, но веднага отскочила ужасена. Прегръдките на момъка били хладни. Тя го погледнала в очите и забележила, че там вместо първия блясък сега светела чудна кротост.

Младото момиче заплакало тъй силно, че цялата гора поехтяла. А той я хванал за ръката и й казал:

— Иди си, не ме смущавай сега, когато размишлявам.

Момъкът окончателно паднал под влиянието на пророкът с голямата книга и станал кротък и смирен. И не минавал вече между хората горд, весел и щастлив, а умислен, тъжен и с мрачно наведена глава.

Младата му любовница страдала ужасно. Тя често дохаждала в тая гора — дето той размишлявал и учел пророческите мъдрости — и искала с ласки и целувки да го повика отново на живот и радост, но напразно.

— Иди си — казал той веднаж, — иди си с твоята любов и грешна страст. Непотребни ми са мене призраците на щастието. Ето всред тая хубава гора аз ще съградя манастир, великолепен храм на бога, и в него ще живея мъдро и разумно, без увлечения и страст, а строго, както подобава на човек — върховното творение на земята.

И той почнал да гради чуден храм всред тая хубава гора. Но когато го свършил, ужасен порой дошел от планината и го разрушил. Мълнии изсушили гората — бог я проклел.

Той не искал да се издига храм там, дето се е разрушила една любов.

Информация за текста

Публикуван в сп. Летописи, IV, кн. 6, април 1903, с. 121–123, с подзаглавие „Легенда“ и подпис Елин Пелин. „Старият Чумак“ е разказвачът и в легендата „Самодивските скали“, публикувана в същото списание шест месеца по-рано. Според разкази на близки на Елин Пелин той пращал „Проклетисаната гора“ преди това да се публикува в сп. Ново време, но Дим. Благоев отхвърлил разказа.

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008

Публикация:

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906

Редактор: Светла Гюрова

Издателство „Български писател“, 1972 г.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5277]

Последна редакция: 2008-02-06 12:00:00