Читать «Пробуждането (Книга първа)» онлайн - страница 90
Л. Дж. Смит
Тишината, която последва, беше толкова пълна и напрегната, че му се стори, че в следващия миг светът ще рухне.
— Катрин — Стефан едва успяваше да намери нужните слова. — Как можеш да му даваш това? След като ние с теб споделихме…
— Какво
Поклати глава, обзет от недоумение.
— Но, Катрин… това не беше сън. Ти дойде при мен…
— Дойдох и при двама ви. — Гласът на Катрин прозвуча спокойно, дори ласкаво, а очите й гледаха съвсем сериозно. Усмихна се първо на Деймън, а после и на Стефан. — Това много ме изтощи, но съм радостна, че го сторих. Нима не го виждате? — продължи тя, докато те я гледаха прекалено смаяни, изгубили дар слово. — Това е моят избор! Обичам ви и двамата и няма да се откажа от нито единия от вас. Сега ние тримата ще бъдем заедно и ще бъдем щастливи.
— Щастливи… — извика Стефан.
— Да, щастливи! Тримата ще си бъдем спътници в живота. Завинаги ще бъдем една безкрайно весела компания. — Гласът й се извиси от въодушевление. От очите й струеше несдържана радост като на невинно дете. — Винаги ще бъдем заедно, никога няма да боледуваме, никога няма да остареем, до края на вечността! Това е моят избор.
— Щастливи… с
— И аз желая същото за
Деймън веднага го разбра.
— Тогава извади шпагата си, ако въобще можеш да я намериш — ядно просъска той със заплашително блеснали очи.
— Деймън, Стефан, моля ви! Моля ви, не! — изкрещя Катрин и застана между тях, уловила ръката на Стефан. Изгледа поред и двамата. Прекрасните й сини очи бяха насълзени и разширени от ужас. — Помислете какво говорите. Нали сте братя.
— Не по моя вина — сърдито изрече Деймън с тон, като че ли напсува някого.
— Но не можете ли да се помирите? Заради мен, Деймън… Стефан? Моля ви.
Част от Стефан бе готова да се разтопи под отчаяния поглед на Катрин, при вида на напиращите в очите й сълзи. Но наранената му гордост и разяждащата го ревност бяха прекалено силни. Знаеше, че в този миг физиономията му е каменно непреклонна, също като на Деймън.
— Не — отсече той. — Не можем. Трябва да бъде един от нас, Катрин. Никога няма да те деля с него.