Читать «Пробуждането (Книга първа)» онлайн - страница 9

— Знаеш ли, ти май наистина си полудяла — чу тя до ухото си гласа на Мередит.

— Каква е ползата да си кралицата на училището, ако не можеш понякога да изтъкнеш ранга си? — спокойно я постави на мястото й Елена. — А сега къде трябва да отида?

— В часа по икономика. Ето, вземи — Мередит й подаде учебната програма. — Аз пък трябва да побързам за часа по химия. По-късно ще се видим!

За Елена часът по икономика и цялата останала сутрин изтекоха като в мъгла. Надяваше се да зърне поне още веднъж новия ученик, обаче той не присъстваше в нито един от нейните часове. В един от тях се появи Мат, ала сърцето й се сви от болка, когато сините му очи срещнаха с усмивка нейните.

Щом удари звънецът за обедната почивка, тя пое към столовата, като поздравяваше познатите си по пътя с кимвания наляво и надясно. Видя Каролайн пред вратата, небрежно облегната на стената с вирната брадичка, дръпнати назад рамене и изпънати напред бедра. Но когато Елена се приближи към нея, двете момчета, изправени до Каролайн, веднага замлъкнаха и се сръгаха с лакти.

— Здравейте — сухо поздрави Елена момчетата и се обърна към Каролайн: — Готова ли си да влезем за обяд?

Блясъкът в котешкозелените очи на Каролайн се усили, когато се извърна към Елена за миг, преди да отметне от лицето си лъщящата си кестенява коса.

— Ти какво, каниш ме на масата на кралицата, така ли?

Елена се слиса. С Каролайн бяха приятелки още от детската градина и винаги си съперничеха, но без злоба и без да нарушават добрия тон. Само че напоследък нещо се бе случило с Каролайн. Тя бе започнала да възприема съперничеството им все по-сериозно. Сега Елена остана крайно изненадана от хапливия й тон.

— Е, едва ли бих те поканила, ако беше от простолюдието — лекомислено се пошегува Елена.

— О, да, за това си права — изрече Каролайн и се обърна докрай, заставайки очи в очи пред Елена. Котешкозелените й очи бяха присвити и потъмнели от злоба. Елена остана безкрайно шокирана. Двете момчета до Каролайн от неудобство побързаха да се отдалечат.

Каролайн изглежда въобще не ги забеляза.

— Елена, много неща се промениха, докато те нямаше тук през лятото — продължи тя. — И може би е време да те свалят от трона.

Елена се изчерви, усещаше как страните й пламтят, но събра сили, за да не се издаде с треперенето на гласа си.

— Може би е така. — Това беше единственото, което успя да изрече. — Но ако бях на твое място, Каролайн, нямаше да бързам да си прахосам парите, за да си купя кралски скиптър. — След това се обърна и влезе в столовата.

Изпита облекчение, като видя Мередит и Бони заедно с Франсес зад тях. Докато си избираше менюто за обяда, преди да се присъедини към тях, Елена усети, че бузите й вече не пламтят. Нямаше да позволи на Каролайн да я разстройва. И въобще повече нямаше да мисли за нея.

— Ето, взех програмата — провикна се Франсес и размаха един лист, когато Елена се настани на тяхната маса.

— И аз имам добра вест за теб — важно заяви Бони. — Изслушай какво имам да ти казвам, Елена. Той е в моя клас по биология, а на всичкото отгоре аз седя точно срещу него. Името му е Стефан, Стефан Салваторе. От Италия е. Живее под наем при старата госпожа Флауърс, в пансиона й на края на града. — Тя въздъхна. — Толкова е романтичен. Каролайн например вече успя да изпусне учебниците си точно пред него и той се наведе, за да ги вдигне от пода и да й ги подаде.