Читать «Пробуждането (Книга първа)» онлайн - страница 6
Л. Дж. Смит
— Макар че — продължи тя след малко — някога е
— Добре де, шоуто свърши. Да вървим — обяви Елена пред останалите с леко раздразнен тон. Винаги бе възприемала триковете на медиумите като това, което си бяха — номера. Тогава защо се бе подразнила? Само защото тази сутрин самата тя се бе държала като откачена…
Момичетата се запътиха към сградата на училището, но се спряха, като чуха шума от мощния двигател на един автомобил.
— Брей, вижте, каква кола! — възкликна Каролайн.
— Какво порше — поправи я Мередит с хладен тон.
Елегантното черно Порше 911 Турбо прекоси паркинга с леко бръмчене, търсейки свободно място, прокрадвайки се плавно като пантера, дебнеща плячката си.
Колата спря, вратата се отвори и те се загледаха в шофьора.
— О, Боже мой! — прошепна Каролайн.
— Заслужава си още веднъж да го повториш — ахна Бони.
От мястото, където бе спряла, Елена видя слабото му, но мускулесто тяло. Носеше впити избелели джинси, които вероятно едва отлепваше от бедрата си преди лягане; прилепнала тениска, кожено яке с необичайна кройка. Косата му беше вълниста… и черна.
Но не беше висок. По-скоро среден на ръст.
Елена въздъхна.
— Кой е този маскиран мъж? — попита Мередит. Забележката й беше уместна, понеже слънчевите му очила напълно закриваха очите и засенчваха лицето му като маска.
— Ами някакъв маскиран непознат — обади се насмешливо някой от групата и веднага се надигна дружен хор от гласове.
— Видяхте ли му якето? Италианско е, от Рим.
— Откъде пък знаеш? През целия си живот не си пътувала по-далеч от Рим в щата Ню Йорк!
— Ох-ох. Виж го само как се оглежда, Елена. Като ловец.
— С такъв като него — Нисък-Чернокос-и-Красив, не е зле винаги да си нащрек.
— Не е нисък. Съвършен е!
Сред глъчта внезапно се извиси гласът на Каролайн:
— О, хайде, Елена. Вече имаш Мат. Какво повече искаш? Пък и какво можеш да правиш с двама, което не можеш с един?
— Същото, само дето ще е по-дълго — обади се Мередит и групата избухна в смях.
Момчето заключи колата и закрачи към училището. Елена го проследи с небрежен поглед, докато останалите момичета се скупчиха около нея. За миг в нея се надигна раздразнение. Не можеше ли поне веднъж да отиде някъде, без да я следва цяла тълпа по петите? Но Мередит улови погледа й и тя не можа да сдържи усмивката си.
— Благородството задължава — тихо рече Мередит.
— Какво?
— Щом ще ставаш кралица на училището, ще трябва да си поемаш последиците.
Елена се намръщи, докато влизаха в училището. Пред момичетата се очерта дългият коридор, по който далече напред една фигура с джинси и кожено яке се мярна за миг, преди да изчезне през вратата на училищната канцелария. Елена забави крачка, докато вървеше към канцеларията, и накрая се спря пред таблото с обявите. Престори се, че ги чете, но всъщност искаше да надникне през прозореца до таблото, откъдето се виждаше вътрешността на канцеларията.
