Читать «Притъмняващото небе» онлайн - страница 6
Пол Дохърти
Изабела се беше променила. Аз — също. Бях само с няколко години по-възрастна от кралицата, а вече се бях издигнала до нейна любимка и единствена довереница. Останалите членове на домакинството й си шушукаха, че с невзрачното си лице и безцветни коси съм приличала на бледа сянка на господарката си. Така си беше — никога не съм била красавица, макар че Дьо Монтегю все казваше, че очите ми били лъчезарни, лицето ми — бяло като слонова кост, а устните ми — създадени само за целувки. Ласкател! Всъщност не — моят любим беше почтен мъж. Дали думите му са били просто една благородна лъжа? Все едно, аз лекувах кралицата, съветвах я и се грижех за делата й. Често ме викаха да присъствам на заседанията на съвета на краля и дори ми искаха мнението по разни въпроси. Връзката ми с кралицата определено се беше задълбочила: пред останалите аз бях нейна придворна дама, а насаме — най-близката й приятелка. На практика аз се грижех за цялото й домакинство. Аз бях тази, която надзираваше кухните и помещенията за миене на съдове, и тази, която поддържаше реда в канцеларията й и в огромната й гардеробна. Аз държах ключовете за ковчежетата със скъпоценностите й и за сандъците, в които се съхраняваха роклите й. Аз плащах на вестоносците като Джон де Мойн, аз изписвах златотъкани платове за главния олтар на францисканската църква, аз отговарях за доставките на круши от Галоуей — любимият деликатес на кралицата, и на сиренето „Грюер“, което баща й изпращаше от Париж заедно с куп наставления. Филип Френски много държеше да се увери, че дъщеря му спазва правилната линия на поведение — особено спрямо кралския фаворит. Хубавец беше този Гавестън, пък и умът му сечеше като бръснач! Мнозина са ме питали какви са били отношенията между него и Изабела. Честно казано, и аз все още не съм си отговорила на този въпрос, макар оттогава да изминаха десетки години. Разбира се, имам някои подозрения, но не мога да ги докажа. Независимо дали бяха сред хора, или оставаха насаме, Гавестън и кралицата се държаха като двама привързани един към друг братовчеди, а разговорите помежду им винаги преливаха от любезност. Не усещах между тях да има напрежение; същото важеше и за отношенията между краля и кралицата… поне до онзи съдбовен Великден.